Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2007 12:48 - ♥ Сенки край огъня
Автор: qbylkovcvqt Категория: Изкуство   
Прочетен: 864 Коментари: 0 Гласове:
0



        Сенки край огъня

 

                                              

            Разпилява пламъкът огнени коси,

            топлината им се плъзва

            по раменете  на белите стени,

            а те в премала се отпуска
                                 в меката прегръдка.

 

 Златни отблясъци играят

    по тях, като нежни ласки –

 с любов затоплят камъка,

                 стар копнеж отключва споменът…

 

 

 

               Не съм забравила

 

                                               

                            Припламва в огъня искра,

                             разгаря се страстта

                             в душата ми ,

                             страстта от спомена

                                       
                                      за жадните ти устни,

                                       парещият дъх…

                                       и изгарящите ласки,

                                       неполучени от никой друг!

                                     
                             
Избухва взрив,

                              искри се разпиляват –

                              сърцето ми се пръсва…

                              на хиляди горещи капки кръв! 

            

               *  *  *

 

 

                              Не съм забравила целувките –

                              не съм целувана от никого така,

                              ласките ти още помня –

                              не съм докосвана от никого така…

                                                           

                                        Сега сърцето ми е празно –

                                        не обичам тази пустота,

                                        огънят в огнището догаря –

                         гаснат въглените в пепелта…            

 

                                                                            

 

 

 

 

 

                              Пияни от любов

 

 

                           Старите липи отново

                           разпиляват аромат

                           на мед…и първа обич –

                           нежна и чиста,

                            искрена до болка…

                            усмихната, лъчиста

                            и толкова красива…

                           

                            Нощта е потопена в аромат,

                            целувка и глъдчица коняк

                            разливат топлина по тялото,

                            проблясва огънче …

 

                           Аромат на мед…и първа обич

                           изпълват топлината на нощта –

                           старите липи отново

                           сипят златен цвят във самота.

                           Звездите са огромни,

                           ярки – горят, нашепват

                           забравени неща…     

                                                                                   

 

 

            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                Предадена

 

 

                         Сърцето ми изстина,

                          болката го блъсна

                          и пръсна като старо огледало –

                                         на хиляди парченца…

                        Окървавена душата ми изстена

                         безсилна пред истина –

                         убийствена, жестока –

                                        надеждата угасна…

 

*  *  *

       

                            Обичам ръцете ти,

                            и ласките на твоите ръце обичам!

                            очите ти обичам –

                            и топлината в твоя поглед!

                            Обичам твоите устни,

                            И целувките – горещи…

 

                               Душата ми е болна,

                               душата ми умира,

                               съкрушена, уморена и тревожна…

 

 

                     

 

                              Безвъзвратно

 

 

                           Вината в погледа говори –

                           с болката ще трябва да живея,

                           много думи казани са –

                           сърцето ми немее…

 

                           Любовта е болка –

                           изгарям бавно в нея,

                           обичта изисква жертва –

                           жертвайки се, за щастие копнея…       

 

                                                                

 

 

 

 

            Защо умира любовта

 

 

                                 Ти не знаеш как боли !

                                 Бъркаш с пръст във жива рана.

                                 В съзнанието обидата тежи

                                 и много трудно е да се забрави.

 

                                  Казват – любовта е

                                  по-силна от всичко,

                                  но дали от пепелта

                                  ще възкръсне като птичка,

 

                                   дали ще има сила,

                                   която магията да върне,

                                   дали искра останала

                                   ще успее в огън да се превърне?!

 

 

                                       

 

                             

 

                       

                        Целувай ме...

 

 

                                       Целувай ме нежно,

                                       целувай ме страстно!

                                       Събличай от мене умората

                                       и хорската злоба…

 

                                              Целувай ме бавно,

                                              целувай ме жадно –

                                              аз съм изворът хладен

                                              за твоята жажда.

 

                                       Целувай ме дълго,

                                       целувай ме ненаситно

                                       и покорявай душата…

                                       сърцето е вече разбито.

 

                                                    *   *   *

                             

              Устните ми – жадуват твоите,

               ръцете ми – да докоснат твоите копнеят,



Тагове:   край,   огъня,


Гласувай:
0



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Изкуство
Прочетен: 2862721
Постинги: 927
Коментари: 4602
Гласове: 26550
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930