Само ти

 

Накара ме да се усмихна,
тогава, когато чезнех в пропастта -
накара ме глава да вдигна,
да се отърся от студа на участта...

И когато срещнах твоите очи -
музиката в тях открих,
отекнаха в душата ми твоите думи...
но не към мен гледал си ти...

 

***

 

Когато душата открие сродна душа,
да извърви готова е и най-дългия път,
без думи се врича, мълчаливо обича,
така, като че ли за първи път...

И надежди, и копнежи,
и несбъднати мечти -
с кибритена клечка пали
и пламъчето се стреми да съхрани...

 

***

Пламъчето плахо, следвай,
помогни му да се разгори,
че студено е във мрака,
зимата навън фучи...

В душата ми е топло,
тя отвежда към слънчеви светове,
в душата ми сега е светло,
тя води към незабравими мигове...

***

 

Душата е божествено творение,
а сатаната не се плаши от черните души,
по-скоро от светлото сияние,
което от тях струи...

Трудно се лекува душата наранена,
когато е от болката похитена,
ала съдбата ни дарява и хубави неща
само е нужно да не пропускаме мига...

 

 

 

 

Лампичките погледни!

 

Погледни колко лампички!
Смеят се!
А на теб ти е тъжно...
Виж ги!
Смеещи се светлинки,
гонят се и се настигат,
ярък смях от тях звънти!

Угаснаха...
Шепнат си сега.
Ето там усмивка
и още една...
Отново смях от светлина!

В тях е сбрана радостта
на цветната дъга,
те леят топлина,
те стоплят тъжните сърца...
Намигат си,
закачат се -
те са весели деца,
в тях пулсира радостта.

С лампичките се усмихвай!
Чуй музиката на техния смях
и в своя музика я превръщай!

 

***

 

Светлинките хвърлят весели искри,
музиката нежна в нощта се стели,
младежки смях наблизо звънти...
вървят под светлинките приятели!

 

***

 

Усмихва се целият град
залива се от светлинки,
чийто смях наокло звънти,
забравяш грижите,
усмихваш се и ти...

 

Намерил за миг спакойствие,
сам у дома -
да разчупиш ти се иска това бездействие,
разтваряш кръга
на нета, за да го омагъосаш
със своето незабележимо присъствие

Уж хора без лица
срещу теб стоят,
ударите само чуваш
на техните сърца -
ако можеш да ги чуеш!
И болката или радостта им -
да усетиш...

Тогава -
успяваш лицата им
да видиш,
през образа
на аватара -
разбираш,
че неразделна част
от тях самите той е...

 

***

 

Вече и отново
блестящи украси улавят очите,
предколедно
оживление цари по улиците
и в душите...

Бъдникът в камината гори,
гори и разгаря мечтите, надеждите...
Но защо ли хлад се промъква
в сърцето и мрак - в мислите...

 

 

Настроение

 

Поредната студена Коледа -
огънят в камината гори,
изгаря и поглъща,
горчивите сълзи...

Пропукват в огнището дървата,
пропуква се мисълта,
уморена в нищото да скита
и да търси топлина...

 

***

 

Разтопила се тъгата -
се превръща във море,
и потапям се във нея,
и търся нови брегове...

***

 

Ангел долетя при мен -
усетих полъха на белите крила,
на усмивката му топлината
стопли хладната ми нощ
и в сърцето скътах топлинка...
за следващите бродения
на мисълта и на моята душа...

 

Само с теб

 

В това първо начало на Новата
отварям очи и не съм сама!
В това първо начало на Новата
се чувствам ведро и няма я умората,
в тази свежа слънчева утрин
след нощ, изпълнена с музиката,
музиката, заменила думите - надежди...
В това първо начало на Новата,
след трудния избор и умората
на всички Стари - отново съм спокойна...
В това първо начало на Новата,
приютил ме във себе си, дал ми нежността -
наистина стига ми, че има те в моя живот

 

 

Без теб

 

Наблизо си - в орбита наоколо кръжиш,
като спътник - отдавна изстинал,
не за мен е огънят, който упорито криеш
не те докоснаха словата ми и останал
там далече - аз вече не искам да се върнеш!

Без тебе вече мога да живея!
И за моите дни ще има слънце
и слънчеви взривове, и омая,
ще има нежност и едно сърце,
за мен с любов да бие и да го желая...

 

 

 ***

 

Гореща е реката на моите сълзи,
изляха се,
като дълги есенни дъждове -
сега пресъхнали са кладенците,
само тъгата
гледа ми през очите ...

В тях слънцето се отразява,
и разтапя ледовете,
пролетта надеждите разпалва -
радост носят дъждовете
и сърцето, изненадано открива
у себе си на ада огньовете...

 

 

 

 

Искам да те нарисувам

 

Нарисувай ме,
промени ме,
облечи ме в цветове -
накарай ме
да не се позная!

Потопи ме,
разтвори ме,
прегърни ме с музика -
нека бъда песен,
нека съм мелодия!

Стопли ме,
докосни ме,
говори ми докато заспя -
ще се събудя, когато
камъкът леден в гърдите,
макар и бавно, разтопя!

 

 

 

 

 Да съм пеперуда на твоята длан

 

Да - пеперуда на разтворената длан!
Длан, която трепетно докосва,
която - не се затваря във капан,
топла длан, която дарява топлина!

Изплашена от толкова нежност
пеперудата литва, отлита, губи се...
А толкова и е нужна и нежност,
и топлина, и разтворена длан,
на която отново да кацне!

 

 

***

 

Ледовете ще стопя,
сърцето си ще стопля
и ще полетя,
ще докосна простора,
широко крила ще ратворя
и ще се оставя
на нежността на вятъра
и въздушните течения...
Дълго ще се рея,
дали ще се изморя,
с меко кацане накрая,
на тих пристан ще се приземя...

 

 

***

 

Понякога думите - сами се подреждат,
когато ти трябват на момента - не идват,
появяват се с мислите и започват да копнеят
някъде на светло като морето, да се разлеят...

 

 

 

 

 Битките

 

Всички битки - благородни или не,
битки със себе си или със съдбата,
всички битки - похабяват красотата!

Красотата е в хармонията на чувствата,
в свободата на мислите и в жаждата
и притегателната сила между душите...

Всяка битка ни ограбва - в битката
забравяме да обичаме, сред звъна
на шпагите, не чуваме музиката...

Битката - предполага омраза,
омразата - отдалечава хората,
не ги сближава...

Душите са жадни за нежност,
любовта е техният дом -
любовта им дарява вечност!

 

 

Сълза

 

Не стига ми живота на сълза.
Вече своя свят у тебе не откривам.
Напусна моя свят отдавна ти.

Не остана ни една сълза.
И болка вече не откривам.
Самотни са моите мечти.

Сама в тъмното продължавам.
Вървя към новия изгрев,
искам времето и пътя си да променя...

 

Топлината

 

В шепичка събрала топлина,
взела от нощната ти лампа светлина,
като светулка в мрака
летя понесла своето фенерче,
с него много ми се ще
зората да запаля
и за дълго да разгаря светлината
вярата, че топлината ще остане
и в твоето и в моето сърце...

 

По лунната пътека

 

Лунни лъчи разпилени
в дъхави горски треви,
светулки в косите разплетени
и светещи детски очи...

Шепот и смях и магия,
ярки, огромни звезди,
отново искам да ви открия
мои детски луди мечти!...

 

 

Защо

 

Защото искам,
когато първите слънчеви лъчи,
сутрин се заплитат
между сънените мигли,
когато хладната, свежа струя
през прозореца влети
и разпръсне сънищата пъстри,
когато утринният вятър
лицето целува
и пилее косите, немирен и бодър,
искам до теб да се будя...
Искам тихичко съня ти да подслушвам,
да гледам, как във него се усмихваш...
Защото искам
гласа ти да чувам
и в очите ти да се оглеждам...
Защото искам
с музиката ти да дишам
и до рамото ти вечер да заспивам...

 

 

***

 

С утринната струя хладен въздух
в стаята пеперуда прилетя,
и усетих цветен полъх
от пъстрите пеперудени крила...
Очи отворих - пусна ги съня,
в стаята посипа се -
прашец от пеперудени крила...

 

 

 

 ***

 

Има щастие - мимолетно е то,
само миг - и отлита в отвъдното.
Има щастие - миг изживян
на живота сред бурите...
Има щастие - полъх от пролетен цвят
в неприветливия змен свят!

 

***

 

В подслушан сън живея,
отнесена от странен вихър
и в сладък сън люлея
копнежи безнадеждни...

 

 

***

 

Аз съм дъхав планински вятър,
събрал и понесъл букет ароматен,
от свежест и лудост на самодивски
билки и незнайни омайни треви...

Аз съм тихият шепот на морската пяна,
вълнение мъртво, понесено от морската шир,
магесваща песен на морска сирена,
разляла сладка отрова всред морския мир...

Вземи песента ми - магия
и с вятъра вдъхновен понеси я,
с пеперуден прашец подправи я
и си имаш вече вълшебна благословия!

 

 

 

 Безразличието

 

Безразличието е уморена болка -
дълго владяла и пристягала сърцето,
дълго крещяла е душата, в капка
сълза превърнала се и върху лицето
засъхнала и онемяла ...

Когато си тръгне любовта е безвъзвратно,
не можем да я спрем, да я задържим -
не можем, тя не поглежда обратно -
преминава през нас докато изгорим,
като пожар внезапно избухнал...

И останали в прегръдките хладни на самотата,
изпепелили душите си огнени, но с искрата
в тях, неугаснала - искрата, бунтарската -
си казваме - Не! - това не беше Любовта!
Припознали сме се - не се е появила още Тя ...

 

 

***

 

Изгубен е раят - навярно не намерен,
безцветно е всичко - като безразличие.
Начало и край - ритъм отмерен,
любовта е съвършенство безкрай,
свят огромен - неусетно слят,
в думи - вълшебства,
в песен - мелодия,
в погледи - дето нещо трепва...
Любовта е лудост
и безконечна нежност...
Любовта е хармония!

 

 

 

 

Във вихъра

 

В лудостта на вихъра понесени,
върху крилете на сетната мечта,
в пространството политаме отнесени,
към така жадуваната красота.

Заразяваща е и пленителна
на вихъра нежен песента,
покоряваща е и стремителна
на танца волен скоростта.

И когато нейде се покрие,
когато спре се укротен -
наоколо необичайно ни е,
и е тишина, и не е...

 

 

Акварел

 

В съня ми - капките дъждовни
отмерват ритъма на минутите щастливи,
и щури, и упойващо чаровни
в ручейчета по стъклата се сливат...

И палави и хладни плажа заливат,
морските вълни пенливи високо се издигат,
капките дъждовни в морето се скриват -
дъждът и морето - хармония от звуци...

Няма ги зад хоризонта да надничат
първите слънчеви лъчи - самотни чайки
на плажа самотен - на лодки бели приличат,
застинали в очакване да се завърне лятото...

 

 

 

Без тебе

 

Бутилка празна и дим от цигара,
в душата пусто и се затваря
и очи към себе си обръща,
и не се харесва и изгаря
в самотата си, с нея се загръща
и в самотата потъва -
и не може, и не иска, не се връща
към топлината и към красотата,
към свветлината на надеждата,
към магията на полета...

 

Отрова полази в кръвта

 

Отровна беше стрелата,
кърви днес душата,
опитах се да те обичам,
но не искам вече да се вричам
на човека дето не разбира,
на човека дето не разбирам...

Мигове прекрасни -
отдавна се стопиха,
ръцете ни се забравиха,
очите - изстинаха,
не си във моя плен,
пленница твоя си останах...

 

 

Убежище

 

Нощта е топла и уютна
звездите се усмихват,
нектара си отдали
на белите нощни призраци...

Иззад баира тъмен надникна
луната огромна и кървава
и на вси страни се разлетели
призраците нощни бели...

Брезата свенливо потрепна
в листата - зелена и китна,
лека премяна със светещо злато
от рой светулки заблестели...

Сляла се с тялото и бяло
усещам как се вливат соковете
от недрата на топлата земя
животът и шепне, че не е сама...

 

 

 

 Танцът на шамана

 

Преди да изгрее луната - нощ е тъмна,
горят наоколо огньовете - шамана,
изпаднал в транс под ударите на тъпана
играе странен танц...

Духът му е сега в отвъдното - воюва,
воюва с безумието на гнева - стар дух
дух силен и проклет - не сe страхува,
има светкавични реакции, бързо действа!

Невидима ръка огъня задушава,
люта струя дим към Плеядите се устремява,
шаманът бездиханен на земята пада -
злото има сила, власт - духа му завладява...

В мрака на тишината нощна - само тъпана
отмерва ритъма на ударите на сърцето,
ще се събуди ли, ще доведе ли духа на
топлината, дето знае любовта как се разгаря...

 

 

С теб!

 

Сега си тук, Любов!
Остани!
С теб есента е пролет
и лято - зимата!
С теб е светло
в безлунната нощ!
С теб тишината е музика
и музиката - нежност!
С теб са излишни думите
и в потоци думи се изливат!
С теб най-дългият път
е миг извървян!
Остани, Любов!
Сега си тук!

 

 

 

Ще се върна

 

Празникът не беше отминал,
в очите ти познах радостта
и беше ми толкова хубаво,
ръката си скрих
в твойта топла ръка.
Сърцето ти чувах как бие,
в душата усещах да се разлива
само една топлина...

Днес тръгвам,
а искам да е вчера.
Сянка в очите ти премина,
мрак в душата ми се спусна.
От топлината ти съм си взела -
теб оставих на студа...

 

***

 

И болката заменя радостта,
уж бързо бягат, те - стрелките,
а в миг забавят скоростта,
бавно времето се ниже в самота...

 

 

 

Обичам те

 

И без да се обричаме - аз зная
ще бъда винаги със теб, до теб,
дали до мене ще си ти -
не искам да гадая...
Ръцете ми вземи -
в твоите горещи длани,
очите ми вземи -
и погледни през тях...
Парченце от душата си ми даде -
парченце е останало
от моето сърце - за тебе бие,
с душата ми едно е цяло
и лудо и безумно -
и слънчево горещо,
и като луната бледна
в ясен ден как слънцето погледна -
така с копнеж поглеждам теб...

 

 

 

 ***

 

Усмивката ти - слънчев изгрев,
очите - лазурни небеса,
в косите - слънчев лъч блести,
лицето ти е сияеща зора!

Утрото щастливо ти си,
ти си неговото горещо слънце,
усмивката в очите му си
и топлината в неговото сърце!

 

 

В бурята

 

Има дървета - столетници,
столетия устоявали на вятъра,
вятъра на болката с камшици
сурови - не плаши ги!

И всяка пролет - за птиците
се стъкват в зелените си листи,
листите им пригласят в песните
и носят свежа прохлада!

И всяко носи у себе си
сила неустоима и пламенна,
пламенно жадува за себе си
планинско спокойствие
и любов изпепеляващо огнена!

 

 

 

След бурята

 

Чувал ли си как шумят листите,
как се докосват клоните с вейки,
слушал ли си на гората песните
и как бяга помежду им вятъра свирейки...

Как капките дъждовни
от небесата свесени
улавят ритъма със барабани
и измиват болезнени
за дърветата рани...

Полягал ли си сред тревите
и билките горски дъхави,
виждал ли си как лъчите
слънчеви пронизват мрачините?

Някъде наблизо шуми реката,
песента и звучна в хармония
се слива с тази на гората
и се усещаш в плен на зелената магия,

затваряш очи и се оставяш
да те омагьсва славеева песен
в горското царство се разтваряш
и забравяш,
че светът съвсем не е чудесен...

***

 

Когато този звезден прах земята докосне,
стоплен от нейната закрила и ласка,
той като космическо цвете покълва и расне,
а ароматът му с мечти изпълва хората
и с надежди за щастие...

 

 

 

 

 Миг щастие

 

Щастливият миг, събрал магията
на самодивските потайни гори,
щастливият миг, уловил песента
на вечно влюбена самодива,
бягаща леко по речните камъни
и по лунната златна пътека...

Щастливият миг, дъх притаил
край пенливите морски вълни,
щастливият миг, любов уловил
в първите искрящи зари
и нежните ласки на летния дъжд
любовта в топлина потопил...

Щастлива си ти - мига уловила,
богата си ти - любовта запазила
и скътала дълбоко в сърцето,
живота в миг щастлив превърнала -
съхрани го в усмивката на детето
и нека щастието е като вечността на морето...

 

 

Светлина

 

Обичам те - и светло е в душата ми,
макар и закъсняла - тук е любовта,
не казвай - ще ти мине, говори ми,
наоколо цветове разтваря пролетта...

Вълшебството не свършва,
родено то е не от страстта -
то в пространството се носи,
то изпълва душата и мисълта...

 

 

 
Не да си отивам

 

Идвам - в очите ти да се огледам,
идвам и от топлината ти си вземам,
за да има усмивка в дните ми - идвам,
за да ти дам от лъчите на моето слънце - идвам...

Идвам да усетя нежността на ръцете ти,
да се скрия от грижите до твоето рамо,
да чувам удaрите на сърцето ти
и да усещам шепота на твоите мисли само.

Идвам...
Искам винаги да идвам -
не да си отивам...

 

 

 

Той

и тя

 

Никога и нокого не отпращам,
всички сами си тръгват от мен -
каза той.
Твоята нежна душа усещам
и приятелството ти най-скъпо е за мен! -
отвърна тя.

Да се събуждам не искам,
в съня ми се случват разни неща -
каза той.
Аз съм истинска, идвам
не в съня ти, а в реалността -
каза тя.

 

 

Дъга

 

В цветовете на дъгата
греят хиляди усмивки,
невероятна сила дават на душата
и топлина разливат в сърцата...

 

 

 

 

Мъжка прегръдка

 

Радост ме изпълва цяла
щом към теб погледна,
очи повдигам , за да срещна
усмивката на твоите очи -
чуден огън в тях гори,
разпиляват се весели искри
и пламъчета хвърлят -
палави и закачливи!

Странно ми е в твоята
прегръдка мъжка -
почва губя под краката си,
уж се сърдя,
а сърцето ми се смее -
моя радост,
мое щастие безценно,
моя болка и утеха!

В твоята прегръдка
губя се
и ми е чудно и не ми е -
Колко си пораснал, сине!

 

 

 

***

 

Нима душата има възраст -
признава ли граници любовта!
Странно е, но след всяка болка
не остава по лицето и ни бръчица!

Вероятно е загдето
пие си без захарче кафето,
може да и нагорчава,
ала заради аромата - си заслужава...

Често в живота играем на любов,
често я пропускаме, минава покрай нас,
а истинско чудо е - всяка любов,
истинко чудо е - живота край нас !

 

 

 

 

 

Случайна среща

 

Случайна среща с момиче от сняг,
погледи горещи и с усмивка
бързо се кръстосват - избликва смях,
разтапя се от лумналата топлинка
снежното моиче и се превръща в светлина!

 

 

 

Разминаване

 

Два влака.
Ти - бързият,
дето гарите избира,
аз - пътнически,
дето
на всички спирки спира.
Пътниците твои -
първа класа,
моите - да се разтвориш
във душите им!
Дълги - твоите маршрути,
моят - един и същ.
Да се слеят релсите -
нашите пътища?
Как?
През моите релси,
през мен,
мина бързият влак...

 

 

 

Всички чувства си отиват

 

Зощо?
Къде си отиват?
Какво пропускаме
през живота
докато препускаме,
наистина ли обичаме,
искрено ли се вричаме,
какво преследваме,
на какво се радваме...
Състезание ли е животът?
Със кого?
За какво?
И дори да виждаме,
дори да чуваме,
песента на славеите
и акомпанимента на щурците,
и каква природа е...
Какво ако живеем сред слепи,
сред нечуващи
и безусещащи
топлината
и красотата,
и как може да крещи тишината!

 

 

Преди раздялата

 

Времето е в полета на птица,
волна чайка над морската шир,
морето е в искрящата зеница,
побрала вълните, изгрева и синевата
на летящата волна птица...
Гънка море от картина,
картина от ръката на Дали,
вълшебство ли - поезия
от звуци и живи бои!
Пулсът ускорено бие,
огън в погледа гори -
лъчи разпръскани от изгрева
и между облаците хиляди искри!
Миг на радост!
Вик от болка!
Жарко лято
и преди раздялата - вечност
глътка горчиво кафе...

 

 

 

Надежди

 

Кокичета -
крехки и снежни,
надежди -
лесно топящи се,
бели и нежни...

Носещи
аромата на пролет,
на слънчеви лъчи
и на пчела във полет...

Топла ръка,
може
ей така,
с лекота
да отгледа
кокичета -
крехки и снежни,
надежди -
лесно топящи се,
бели и нежни...

 

 

Любов

 

Светлината,
тя е, която две мили,
мили космически -
преминава,
прелетява,
като мълния,
като светкавица,
тя две педи
междузвездно пространство
прехвърля
с моста на дъгата,
тя - светлината
в цвят облича
любовта,
тя - шеметен устрем,
вихър,
който разгаря
жарта...

Бог е любов,
но е и светлина!

 

Морето, изгрева и ти

 

Лятно утро - морето сребрее
полумракът брега владее,
музика нежна - звъни и се лее,
с песента на морето слива се...

Музика сърцето владее,
и моето, и твоето лудее -
и нейното, и неговото...
в нежна песен люлее...

Мракът неусетно изтънее,
вълна брега със смеха си залее
и чакано и влюбено с усмивка
слънцето топло полекичка изгрее...

 

 

Мрак

 

Щом до смърт боли
означава, че жива си -
това добре помни!
И тогава към себе си
в тъмнината погледни -
погледни в очите си,
в сърцето надникни,
ръцете раздвижи,
нозете, изкрещи!
Стресни я, уплаши я
болката - изтърси я
и я изхвърли!
Тя отново ще се връща -
и пак ще боли!
Ала дали си заслужава -
дали?
И не мисли, че душата
отдавна е погубена,
тя сила има невероятна
да побере вселена
от чувства и копнежи -
понякога парченце само
от нечия близка душа
стига стената да разбиеш сама
и да видиш вред каква е светлина!

 

 

 

 

 

Аз

 

Понякога намятам си небето
ярко синьо и безбрежно -
оглеждам се в очите на детето
и докосвам му косите нежно...

Понякога съм изгрев над морето,
слънчева усмивка над света,
дъга обляна в светлина - над полето
и капките кристални на дъжда...

Тъгата е моето име,
дълбока и безбрежна -
усмихва се широко,
но през очите ми поглежда...

Полет на птица е мисълта ми,
тя вярва, че ще намери надежда,
полетяла след нова мечта,
един живот дали ще стигне за това...

 

 

Тя е усмивка

 

Тя е една усмивка голяма,
тя е лястовичката бъбрива!
Тя е песен разпиляна
във простора!
Тя е блян и надежда!
Тя събрала е звездите
във очите си големи,
тя е звънкият смях
във душата!
Тя е любовта и зората!
Тя е магията чудна,
която пленява
и е неустоима,
тя в себе си огъня има
и лудостта необходима
да живе с радост
и радост да дарява!
Тя е една
слънчева ведра усмивка!
Тя е сбъдната красива мечта,
тя - моята малка,
пораснала дъщеря!

 

 

 

***

 

Те си имат и следват своите пътища и пътечки.
Харесва ли ни или не - имат си своя живот.
Не могат да поправят нашите грешки,
ще направят своите си ... и ще станат по-силни

 

 

Зимата отиде,

идва Пролетта

 

Зимата бялата,
влюбена е тя,
отмина, замина
след Дядо ви Коледа!

Подранила Пролетта,
на кокичета-надежди
се усмихна и минзухарчета
запали, и подрежда
слънчеви лъчи в букетчета
с усмивки-панделки
ги връзва!

Ах, молете се за любовта,
за любовта на Зимата!
Че зелено е, че цветно е
в душата на Пролетта!

 

 

***

 

С доверие ръка подавам,
и в мрака дръзко тръгвам,
не искам повече да чакам
и дните от календара -
как отлитат - аз да гледам...

Смутена съм и объкана -
малко, но има в мен истинска
жажда за пролет мечтана
и лятна синя романтика,
забрави календара!

Аз пак и отново обичам,
отново се смея и дишам,
и копнея без да се вричам -
какво, че календарът
пак разхвърля дните си!

 

Стиховете

 

Не знаех, че влизам
в нечии кожи -
аз,
дето в своята не се побирам.

Знам -
стиховете са израз
на душевни вълнения,
стиховете са чувства,
предизвикват емоция...

Стиховете
разкриват мелодия,
подреждат тоновете на душата
в красива хармония -
тази музика,
музиката от струните тънки
на душата ме вълнува,
трескавото ми съзнание
се стреми към красивото
в душевните човеш

www.myspace.com/pepivalkanov

Едва сега я чух. Прекрасна е! :)