Думите

 

Търся благите думи -
не думите-убийци.
Търся онези дето
докосват сърцето,
не тези - дето
раняват го!
Търся думите-мелодии,
магия, в които има,
не думите куршуми,
дето ядно свирят...
Търся любовта във думите,
търся нежността,
прохладата
и топлината.
Търся вярата и светлината
и в магическата
тяхна сила, на думите,
вярвам!
Търся думите
с аромата на пролетни цветя
и онези, дъхащи на зрели жита,
дори през мъглите на есента,
намирам думите с дъх на разорана земя
и хвърлям златни семена,
сея надежда в силата на любовта!

 

 

Думите, изречени с любов

Дали са нежни
или сурови думите,
дали са благи или не -
често убиват болезнено
поразяват сърцето,
сразяват мечтите,
отнемат радостта -
предизвикват сълзите...

Важно е кой
и как ги изрича!
Важно е да обича!
Не да мрази.
Важно е
в думите любов
да заплита!
Важно е
душата си да отвори
за хората!

 

 

 

Омайниче

 

Расте в планината
цветенце малко,
с много нежни листчета,
усмихва се ярко,
лъчите на слънцето
в очите си сбира,
намериш ли цветенцето
в горския мир,
мир ще намериш в душата си,
омайна е силата
и омайва любимия то,
то е лекът за болестта ти!

 

 

 

 Опустяла

 

Гара "Търпение"?
Няма я вече!
Не разбрахте ли?
Вече е спирка!
Глуха, самотна
и пуста...
Първо прозорците -
широко отворените и очи,
извадиха,
после събуди се
с покрив гол, от който стърчи
безпомощно коминът,
изгубил топлината...
И самотно спирката мълчи,
заслушана в шепота
на бурен и треви...
На перона
само вятърът остана
и я превърна в инструмент,
нахлувайки
през орбитите на прозорците,
върлувайки
из студената чакалня -
вятърът засвири пронизително,
засвири гарата-спирка,
останала самотна,
без търпение,
не чакаща вече никого и нищо...

 

 

 
Среща на плажа

 

Сърдечна топла вечер,
прегръща я звездно небе -
копнежи по лунна пътека
танцуват над смълчано море...

В лятна далечност останали
думи - обреченост навеки,
пробудени в горещи ласки -
 под струи дъждовни, избликнали...

Жадувани изгреви и шеметни дни,
морска целувка, топли морски води -
очите синьото поглъщат,
морето мамещо притегля и искри...

 

Липсваш ми

 

 

Липсваш ми в ранните ми утрини,
твоето спокойствие ми липсва!
Няма я топлината от прегръдката,
няма го сънят ми, заспал до твоя сън!

Липсават ми очите ти - такива тъжни,
изненадано - невярващи, любящи!
Не чувам гласа ти, не виждам усмивката,
радостна и бързо изчезваща!

Липсваш ми в уморените ми вечери,
самотна е чашата искрящо червено вино,
устните ми докосват стъклото жадни,
жадни за нови изгреви, жадни за живот!

 

 

 

***

 

Докато тегне сънят върху клепачите,
докато слънцето във миглите играе ,
докато пия си кафето без цигара -
липсваш ми,
улавям аромата на чашата ти с чая
и усещам дима от твоята цигара...

Трудно се събирам, раздавам се,
очакването постоянна величина е
и когато отново хвърча в надпревара
с минутите - липсваш ми,
оглеждам се в огледалото - едва във влака,
и... срещам очите ти...

 

 

 

 

 Истината или Лъжата?

 

 

Истината или Лъжата -
Истината често губи играта
в двубоя вечен със Лъжата,
поставена е сега везната.

Истината, казват, е еднообразна!
Скучна била, какво, че е добра?
В лъжите има повече фантазия,
а уж, лъжата, всеки мрази я!

Искрен ли си - болка получаваш,
Истината? Има ли я? Изкрещи я!
Истината тежка да си носиш -
заслужава ли си да я преболедуваш...

Лицемерието - я виж колко ти отива!
Красота! Лъжата - пепелянка съща,
с кристален поглед страстно те опива,
с фантазия невероятна те обгръща!...

Лъжата ли - неее, тя е лястовица бяла,
тя в трепет и искряща слънчева надежда
се превръща в устрема си полетяла
в светове невероятни шеметни отвежда...

Истината е старица отдавна побеляла,
дето с думите си, сплетени с вълшебство,
е отдавна, отдавна истински доскучала -
къде ли силата си, красивата е изгубила...

Странно накланя се везната -
Истината или Лъжта?
А да стигнеш до Истината,
колко фантазия е нужна!
И банална става Лъжата,
когато често се повтаря!
Истината или Лъжата -
знае ли везната
Мъката или Радостта
се носят и от кого?
От Истината или от Лъжата...

 

 

 

 Очите ти са тъжни

 

Сега през болка -
мога и да се усмихвам,
научих се -
чужди маски да слагам,
научих се -
с другите да се разсмивам...

Но очите ми,
ах, те са издайниците -
тъжни са -
някой ми каза,
а очите ми -
отдавна не могат да плачат -
като пресъхнали кладенци -
тъмни,
бездънни...

Над повяхналото си цвете,
някога плачех -
някога -
преди болката да позная...

 

 

 

Поетеса

 

 

Ето слагам си престилката,
косата връзвам, че немирна е
и вземам си тефтера с рецептата,
онази старата, със римите,
с тоновете, полутоновете
и с палитрата с боите!
Теглилката - пред мене е,
всичко да е отмерено,
всичко да е точно!
Че тоз специалитет капризен е -
дозите да се спазват стриктно!
Ах, сърцето ми - разбито е,
парченцата събирам внимателно,
че да не изтърва някое -
ще наруша баланса - изумително!
Ах, тез мъже! Как така те
на око отмерват точно и изкусително...

 

 

 

 

Фея на зората

 

 

Слънцето с лъчите си
погали заспалите треви,
зарониха се утрнни роси
и всяка росна капка
стана мъничка дъга
и слънчева усмивка!

Се дочува звучна песен
някой, някъде барабани -
дъжд ли иде летен, весел -
неее, поточето ромони!
С надежди горска фея
в утрото света дари
и с мечтите си цветни
тя го покори... нали!?

 

 

 

Сълзата

 

Срещал си ги -
такива големи,
тъмни слънчеви кестени,
очите и -
широко разтворени,
живи,
учудени и питащи,
красиви магесващи -
с поглед
кротък и благ,
дълбок и изразителен...
Очите на сърната,
с погледа си тя говори -
с тези големи
тъмни кафяви очи,
в които винаги, като че ли
една бистра сълза блести...

 

 

 

 

И крещи мисълта ми

Сега да се завърна -
искам го и аз,
но толкова е трудно,
без мисъл казах -
не мога! - тогава...
И разплакана душата ми,
заспива всяка вечер,
умират с нея дните ми
необратимо и безвъзвратно...
Без грим животът
през мен минава,
сред хора и събития,
но празнота остава
и крещи мисълта ми -
Липсваш ми!
болката поглъща вика ми...

 

Танц

Уж е още зима,
макар не и снеговита,
вятър вее,
и всичко по пътя си помита,
излязох и навън се скитах,
вее вятър и в душата,
ала
няколко кокичета
и минзухарчета горещи
видях танцуваха
под звуците на вятъра...
И отвори се душата,
стихна виелицата в нея,
запяха чичопейчета,
и слънчево ми стана,
и изпълниха ме
пролетни вълнения...

 

 

Когато сънят се разплита

Сутрин когато бавно вдигаш щорите,
слънчев лъч се заплита в пердето
и залюлява ъглите на стаята, където
малки паячета по тъмно оплели мрежички
по сребърна нишка безшумно се спускат надолу
и се усещаш някак безтегловен някъде
между реалността и съня
и търсиш оная действителност в която
цветята разтварят най-безболезнено цветовете си.

  

 

Минзухар

Запалена свещица -
пламъче примамливо,
трепти, намига!
Над него пчелица,
искряща златна,
пърха със крилца,
жужяща в сърчицето
на пламъчето
се свира...

Очите ми поглъщат
таз магия,
от модерното се отърсвам,
от света съм се скрила
при малката златна пчела,
в сърчицето златно
на минзухарчето,
ланската шума пробило...

 

 Прошка

За душата искрена, добра,
за душата - дето вече и е пусто,
да даде на прошката дара,
даже и е истински нужно...

Ала от това - не преминава,
не отшумява от това болката,
а все по-болезнена се проявява -
дълбае във душата отмалялата...

 

Намерих ли те 

Понякога спасение намирам
в музиката на стиховете.
Понякога в ритъма откривам
изгубени, залутани мечтите.

Понякога мрака срещам
на душата си опустошена.
Понякога с надежда политам
срещу хоризонта устремена.

Понякога съм като морето,
като вълните с прилива идвам,
после си отивам неусетно -
да те търся и да те откривам...

 

 Нагоре

Душата - асансьор!
Натисни последния бутон!
Нека се изкачим високо,
до последния етаж!

Само - дано,
да е асансьор на небостъргач...
Да се изстреляме високо,
да се усмихваме широко!

Малката душа - кутийка,
да ни отведе
към панорамата висока
на нови светове ...

 

У дома

Имах си бащина стряха
и бащина топла ръка,
имах си свободата да решавам
сама и даже свободата да греша...
Имах бащините думи,
с татко разговарях от душа -
в свободата усещах красота
и много внимавах да не сгреша,
но грешах - не вдигна татко ръка!
И днес в лудостта си греша,
сега татко поостаря
и взе да мърмори,
но очите му - те са толкова добри!
Ъгълчетата им се усмихват,
и сякаш ми казват:
Каквото сама си направиш,
никой не може да ти стори!

 

 

 

 

 

 Музика

 

Обичам те! - усмихват се очите,
Обичам те! - прегръщат ме ръцете...
Искам да те помириша - устните
шептят. А аз мириша на радост,
на спокойствие и на сладост...
Обичам те! -
музика в нежна тоналност,
Обичам те! - любящо докосване...
Искам да се чувстваш добре -
а аз съм птица в твоето красиво небе!
Обичам те! - молят очите,
Обичам те! - с болка докосват ръцете!
Остани! - безмълвни обичат ме устните!

 

 

***

 

Да, сега!
Утре ще е късно -
животът лети
от светлината
по-бързо!
Вдъхвай дълбоко,
вдъхвай със жажда -
имай надежда!
Росата всяка сутрин,
нова, се ражда!

 

 

 Улови ме

Самодива да бях - омайвах те!
Песен, и танц, и магия - не,
не ми вярвай - просто вземи ме!
Да ме следваш - не можеш,
аз съм стихия - идвам и няма ме,
улови ме! - аз съм мигът...

 

 

 

 

 Обсебена

 

 

Умирам за чаша силно кафе!
Главата тежи,
сънят е превзел мойто лице,
мойте очи...
Искам чаша горчиво кафе!
Този сън!
Той съзнанието ми обзе!
Не мога да изляза вън,
вън от съня, вън от спомена...

От моята чаша отпиваш -
горчиво и сладко,
аромат на канела,
моите тайни - вече ги знаеш,
от твоята чаша горчива
искам да пия -
упорито за себе си я пазиш,
но тя прелива,
а аз познавам - знаеш,
вкуса на болката...

Пред мен - чаша черно кафе!
Аромат на съдба -
скрита на дъното,
през утайката тя ще погледне...
с цвете омайно
или - биле разделно,
дали сърцето и ще потрепне
или стъклен,
кристален поглед,
като бяла мъгла ще припадне
и студено ще попари
всичко хубаво и светло...

 

 

 

 

Виенско кафе

 

Аромат на кафе -
малка масичка зад бара,
две нежни горещи ръце,
споменът от една китара...

И чаша виенско кафе -
с много сметана,
смесват се вкусове -
горчиво и сладко...

В горчивото ли е страстта
или е в сладостта
на целувката с вкус на шоколад,
или на канелата в сладкия аромат...

 

 

***

Кафето моля не сладете!
Вкуса му не разваляйте!
Кафето е цяла магия!
Още с аромат опива,
парченце шоколад му отива,
може и сметана
и мъничко ванилия...
Ах, то се получи цяла идилия!

***

 

Парченце черен шоколад,
разтопен от гореща страст...
Усмивка в мрака - за сбогом.

 

Очакване

 

Сънят, от който
да се будя аз не искам,
сънят, без който
в грубостта ежедневно потъвам.
Сънят, където
оживяват мечтите,
сънят - усещане
за реалността на бляновете.

Страст в съня - болка от събуждане,
горчиво кафе - спомен от усмивка,
копнеж в деня - горчива чаша...
плаха надежда - безкрайно очакване!

***

 

Идват сънищата - и си отиват,
като капките роса в утринта,
делниците ни зареждат
с по малко красота...

 

 

***

 

Чаша силна поезия!
Стих за двама -
аромат на цъфнала фрезия,
чаша голяма
с космическа музика,
ритъм и рима -
чаша огнена магия!

 

 

***

 

Има полет в пещерата -
колко силно го искаш ти!?
Престори се
на прилеп в тъмнината -
и искусно, като него полети!

 

 

***

Като сън - копнеж,
като изстрадан блян,
тихо приземяване -
след шеметен летеж,
спомен - недоизживян,
последно прощаване...

 

 

 

 

 

Целувка

 

Твоите устни така и не поискаха -
да изтрия червилото!
Дълго жадувано очакване,
напразни копнежи,
безплодни, угаснаха...

Моите устни
забравиха за червилото,
защо ли?
Знаеш ли, прекрасно е!
Чудесно е да остане
червилото
върху други устни -
жадно-опасни и страстни!
Устни, дето изпиват го
червилото,
устни, дето забравят за него,
устни, дето изгарят ме,
устни, дето силно желаят ме!
Червилото -
върху устните ми няма го,
има върху тях ласка и нежност
с вкус на любов и скътана радост,
има върху тях живот и сладост!

  

 

 

Тръгвам след усмивката си

 

Днес тръгвам - безкрайно уморена,
вина не търся - нима след края
е нужно да дирим вината покрусена?

Мечтите - отдавна не са наши,
някой ги открадна грубо,
а ние - позволихме да се случи...

Болката - казват, с времето
се впива все по-страшно,
тя често терзае ме ужасно!

Усмивката си - намерих я,
не! Усмивката ми - намери
друг и отново ми я подари!

Само в очите все още -
тъжен залез гори...

 

 

Бабиният шал

 

Разкошен е този шал!
Така вълшебен и запленяващ
и на мен такъв ми е потребен,
да ме пренася назад във времето
и времето в него да е спряло...

И вълшебният напев на вретеното,
и една софра вселена цяла,
застлана с "топъл дъх на погача"...
Портрет жив от картина на Майстора,
цветове-жарава жива...

И две ръце, в които да поплача,
"набраздени от толкова обич",
и гласът и - дето името ми изрича,
така, както никой и до днес не го е правил...

 

 

***

Листа разпиляни,
листа завъртяни
от вихъра сив на живота...
Не бързай!
Не отминавай!
Всеки лист
своя красота си има,
всеки има своя пъстрота,
всеки се завърта
по свои правила...
Погледни ги,
виж ги,
преди да се удавят във калта!

 

 

 

***

 

Светлината и, кървава угасва -
от любов, погребана...
Бялата рокля - отдавна е тясна,
свободата - доброволно погубена...

Мечтата и, дълго бленувана
и като разковниче - трудно намерена.
Вик - песен, дошъл като ехо,
рекушира в тишината и се забива в сърцето и.

Неговите дни са нощи, а нощите дни,
целувал миражи, някъде в пустини
и в тишината нежните му пръсти
изпращали музика - вик като песни...

 

***

 

Обрекох живота си на теб -
получих само болка и обида,
изстивах бавно като лед -
оставям ти сърцето си
преди да си отида ...

***

Разпъната душата ми на кръст -
търси своето възкресение.
Болката, с въроса ням в очите -
защо? И как от това раздвоение
да излетя изпод пепелта
на гняв и тягостно съмнение,
къде, къде е пътеводната искра
и има ли смисъл от опрощение?
Какво ще промени това?

 

***

За теб съм въздух и вода,
пазя всяка твоя трепетна мечта,
с пръстите си за теб разравям аз жарта,
по-тиха от пролетен дъжд,
по-нежна от утринна роса...


Мой добър приятел ти си,
ала защо ли, сълза в окото скри се,
когато хвана за ръка
момичето с разкошната коса

и в очите и топли се взря...