ПЪТ КЪМ СЪРЦЕТО

Когато ти е пусто
не се затваряй за света,
остави открехнато
прозорче към своята душа!

Може би наблизо,
повярвай, не греша,
някой очаква плахо
да изпълни тази празнота...

Пусни красотата да влезе,
в тишината на твойта самота,
приласкай радостта -
нека изпълни твоята душа!

***

Не се връщай назад!
Не се обръщай дори!

А къде е напред?
Знае ли някой?
Просто следвай
свойто сърце!

Стъпвай здраво на земята,
нашата, черната,
дето е с попукани ръце!
Тя дава силата,
и не позволява леко
да си изживеем живота.

Ближния дарявай
с усмивка поне!

Търси светлината,
търси топлината
на своята душа!

Тя, душата
печели приятелствата,
а приятелствата
ти дават криле!

ЖИВОТЪТ

Животът - слънчево утро,
светъл изгрев - надежда,
иззад хоризонта модро
и закачливо поглежда...

Животът - богата трапеза
или оскъдни трошици,
столетница - вита лоза
или полет на птици...

Животът - звездна нощ,
"тишина преди раздялата",
и взрив разтварящ
пъпките на пролетни дървета...


ЛАБИРИНТ НА МРАКА

Сама в мрака
пропадам в мъглата,
губя се
и се намирам.
Търся светлината,
търся я в капката
върху тревата,
намирам я в дъгата,
отразена във росата,
дъгата върху крилата
на сребристо водно конче
ала то нейде отлита
и отново пропадам
потъвам в мъглата,
поглъща ме мрака,
къде ли е светлината...

***
Оххх, има и кофти моменти,
изпускаш нишката на Ариадна ,
ала докато в погледа свети
надежда и сяда тя с нас на кафе -
поглежда дяволито и намига,
ще преодолеем лабиринта! 


***
Когато се излее водопадът
на мъката коварна,
когато лъчите слънчеви докоснат
водата лъчезарна,
в цветна усмивка изгряват
радостта и дъгата,
тогава птиците запяват,
отключват отново красотата...


***
Искрици светли в тъмнината
разкъсват на мрака мантията,
златни трепкат и блестят
и кръжат, и се въртят -
не са искрици златни,
най са светулки летни -
летят и пръскат светлина,
разсейват мъка и злина,
оглеждат се в кладенеца
самодивски и венеца
кичат и косите на самодиви
волни, луди, игриви...



В ТВОЕТО ИЗМЕРЕНИЕ


Уж случайно се намерихме -
аз все си тръгвам,
ти отдалечаваш се
и с отдалечаването
приближавам се ...
Сверявам живота си
със твойте измерения
и сякаш отново раждам се,
но за мен е късно за съжаление...



***
Този миг - така нетраен,
този миг - така ухаен,
как да задържа...
Той е любима музика в нощта,
той е ласка и нежно докосване,
разговор тих в тъмнината,
шепот, и смях и стаена болка...
Той е изгубен с утрото,
той изгаря в чувството
за мимолетно усещане
от танц в кратко опиянение...



***

Слънчев лъч - в сивия ден,
в розово облаче - бяла надежда,
на слънцето - светнали сгради,
усмивка от прозорците поглежда...
Пролетно утро - разтопило студа,
отминала зима, забравена белота...

ЧУДО Е


Чудо е, че има те,
чудо е - усещам те!
Чувам те във тишината,
прегръщам те в съня си,
усещам те със сетивата,
изострени до болка,на душата си...
Определено трудно е
в мене да си влюбен,
ала за мене чудо е,
че още има те в живота ми студен...

***

Твоите устни сълзите ми изпиват,
твоите устни - моите докосват,
и усещам вкуса на сълзите си,
и се отдавам на страстта и мечтите ти...

 ***
Глава, склонила на мъжко рамо,
изгаря сълзата лицето ми -
кротко до твоето свряно,
чувам ударите на сърцето ти,
усещам въздишката тежка
как тихо, почти неусетно, от устните ти
отронва се в мрака полека...
Будна оставам във мрака,
така сърцето ми зората дочака -
вдигам очи да те видя -
още малко поспи, аз тихо ще стоя
и ще те гледам... още малко...

КОГАТО КРИЛЕТЕ УСЕТЯТ УМОРА

Облаци днес стесняват простора
нужен е гръм, буря е нужна,
нужна е нежна, но силна опора
и мъничко вяра е нужна -
тогава широко криле ще разтворя,
с усмивка и жажда ще литна,
с птиците там, високо, ще говоря,
душата си, волна, в простора ще разтворя.
А някъде долу, знам, ще ме очаква
една ведра усмивка и една опора,
за която винаги ще си заслужава
да се завърна, когато крилете усетят умора...

СЪДБАТА



Сърцето ми - отворена е книга,
очаква с трепет житейския роман,
съдбата - авторка велика,
изписва страничките там.

В пръстите и - огнена писалка,
думи-въглени реди
и в гореща нишка заплита
срещи, приятелства, мечти.

С искряща винетка
всяка страничка започва
и след съдбовната плетка,
с многоточие накрая завършва.

Не всеки тази книга разбира,
не всеки умее да чете,
а сърцето само избира
кому да разлисти страничките...




***

В безпорядъка на свойто ежедневие,
в непокоя на мисловното безредие,
със завързани очи, там зад вратата,
в ъгъла, е мойта тъжна сянка, не съдбата!

Наказана съдбата не стои,
нито пък ще си позволи
да бъде със завързани очи -
тя ръце не протяга и не моли!

Съдбата с гордата осанка
разчита в радост и неволи
безпристрастно жизнената нишка,
често тихо сочи свойта воля!

Погледни я право във очите,
избягай от сянката на тъмнината,
приеми я и срещни лъчите
парещи и неизбежни - на светлината!

Душата -

загадка е и таинство,
ефирна, нежна, невидима,
огромна, гореща, всевиждаща...

И лесно ранима е,
и е силна, сила дава
на всяко сърце...

НЕ КАЗВАЙ СЪЖАЛЯВАМ

Не казвай - Съжалявам,
недей допуска лоши мисли!
Кажи - Сърцето си отдавам
на таз, която животът ми ще осмисли,
която ще ме накара да се усмихвам -
отговорът сам го знаеш -
истнската ще Обича,
а обича, не който кара те да страдаш...

***

Последната любов -
дали последна е не зная
закъсняла любов -
и дали любов това е !?
Притаено очакване -
живот с усмивка неочаквана!
Любов в друго измерение -
след срещата раздяла,
надеждата на изпитание -
мечта крехкобяла...
Любов прозрение -
ласка и топлина,
раздиращо раздвоение -
вярност и красота...

ЛЯСТОВИЦА БЯЛА


Ако я има някъде -
покажи ми само посоката!
Видял ли я е някой -
кажи ми само, че го има!

Бяла лястовица - светла надежда,
бяла пролет - несбъднат сън,
бяла любов - момински блян,
живот, изпълнен с вяра
и в мечти залюлян...



***

Раздаваш се години,
влюбен си - не се щадиш!
Уви - обръщаш се,
и в миг, че я няма разбираш...

Не е спорт - в спорта
как се прави - знаеш,
имаш купчина медали...
Да я култивираш?
Капризно цвете - тя е!
Да се поддаде - едва ли!
Знам я нея -
дива, непокорна и луда...
Малко ще е просто да се изпотиш!

Или я има, или няма я!
Тя просто се случва!
Ала дали мираж е тя?
А може би я има...

***

А когато дарът,
тъй лелеян,
с душа и сърце
отгледан,
го зърнеш,
захвърлен във калта?
И зъзнеш
от скъб и обида в самота?
Тогава?
Не е достатъчно
да я има
само в едно,
макар и огромно
сърце и добро,
дори по-силно ранимо
е то!

***

Тя ще оцелее…

Да! Ама ще бъде нова,
по-различна,
ще бъде по-готова
да си взема,
вместо винаги да дава...
Ще иска
от огъня да получава,
уморена
все да се раздава...



НЕ МЕ ОСТАВЯЙ БЕЗ ДУША

Не се влюбвам лесно,
не вярвам, любовта
да покорява така лесно -
тя е мигновена,
тогава завинаги изгаря,
като мълния...
или е изстрадана,
много дълго пазена,
мечтана...

Но
"душата ми е жадна за любов!"
като земята,
когато лете е пропукана
от жажда
и копнее за водата
да утоли празнотата,
отворила се от дългата суша...

"да изваеш
образа ми в сърцето си?"
от глината на моята душа...

да я направиш твоя -
май и това успя,
не ме оставяй сега!
сама... без душа...

ТЪРСИМ СЕ

Толкова дълго тичаме,
мислите си взаимно обричаме,
маските бавно събличаме,
грешните хора обичаме...

Тичаме с погледи търсещи,
тичаме с погледи гаснещи,
търсим се със сърца кървящи,
отдаваме се на мисли крещящи...

И отново на този бряг се връщаме,
изгрева на слънцето посрещаме
и в мислите си хоризонта прегръщаме,
душите си обречени навеки, усещаме...

***
Колко болка насъбрах
и колко горест,
колко молитви отправих
в самота като болест...
Жадно и дълго те търсих,
очи не отварях в съня си,
дума да продумаш просих -
в тишината останах си...
Пуста остана душата ми,
като старо гробище,
глухи шепнат словата ми,
като безплътни призраци...
Искам гласа ти да чувам,
искам пак да казвам:
Обичам те! - разпръсни нощта,
ела във светлина,
върни ми зората!





***

А любов ли е когато
раздал си се и с двете си ръце,
защото е богато,
щедро и любящо твоето сърце
и отплата ти не дириш,
ала трябва ли върху своето лице
шамари да усещаш
и когато имаш нужда от зрънце,
от капчица любов,
презрение да получаваш ...
и болка, и ... просто забрави!
Имал си душа голяма
и си се раздал,
сега отворена е рана
и като че ли,
животът те е предал...




ОТНОВО

Дори не се опитвах да повярвам,
на болката отдадох се изцяло,
без път, без желание да оцелявам,
без сърцето си до въгленче изтляло,

поех през мрака на нерадостта,
не исках да различавам доброто от греха,
искаше ми се да ме погълне вечността
и дори не подозирах, че малко е това...

Когато си отчаяно сам, когато живота
мислиш е свршил и ти си просто колелце
от цялата система и не очакваш зората
да заруменее отново, когато си стъбълце,

прекършено, повяхнало и сухо -
не можеш, не искаш да разбереш
не вярваш, че отново е възможно
сърцето си разбито да отключиш...

Така се разминаваш, така не успяваш
да уловиш мига, оня светлия,
който веднъж само се явява,
който е способен да те окриля...

Отново...




СЛЕД ТЕБ

Няма друга любов след теб,
само две чакащи тъжни очи,
две помръзнали самотни ръце,
едно изгубено разбито сърце...

Слънцето ми - облаците скриха,
сякаш и душата ми покриха...
и знам, че има те, знам, че свети
искрица, там нейде, в тъмното лети...

В онзи миг, когато ме пусна,
болката яростно ме блъсна
и започна красотата да отвява,
сигурно от теб да ме отдалечава....

Нямам сили да вървя срещу вятъра,
потъвам бавно в горещия залез,
към тебе мисли протягам без вяра,
но тъжни се свързват на възел...