Първи лъчи над планините,
към тях устремени тъмнеят погледите,
гривите вятър рязвява...

 
***

Високо при орлите,
над облаците и мъглите,
листата онемяха...

 
***

Какво е страх, листата не знаят -
в горта още вълците вият.
Притихнала, прекланя се природата...

 
***

Лятна жега въздуха топи,
свещ зад прозореца гори.
Сняг засипва мислите.

 
***

Слънцето вдига ресници,
с морски капчици посипва хоризонта.
Любима хармония.

***

Месечината се скри.
Лебед сред Млечния път лети.
Шумят самотно морски вълни.

*** 

Връщат се назад,
по златен път се губят.
Отново изгрев.

 
***

 Вечността диша
в силата на любовта.
Смях на деца.

 
***

Живот - разцъфнал цвят,
усмивка, окъпана в роса.
Крисална сълза се отрони.

*** 

Водопад от думи,
търся твоя поглед.
Дъга.

*** 

Лястовиците правят лупинги
под дъгата, около дъгата -
искам да съм лясовица, бяла.

 
***

Миг щастлив,
миг безумен!
Отлетя.

 
***

Мигът щастлив е неповторим,
какво ли не правим да го задържим.
Върне ли се - вече друг е той.

*** 

Неповторим е,
неуловим мигът е.
Щастието е.

*** 

Щастието е този миг,
само миг,
болката е постоянна величина.

 
***

Обичам да слушам тишината,
живея в непокой
Болката подсказва, че си жив.

Приятно е, когато изливаш душата си върху "белите листи" :), думите ти да докосват и създават настроение...

Поздрав и от мен! :)