Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2007 22:28 - Кристални отблясъци
Автор: qbylkovcvqt Категория: Изкуство   
Прочетен: 971 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 30.07.2007 22:32


Приказка

за жабата-принцеса

 

Приказка красива е това,
ала повече в блатото са жабките,
отколкото е голяма любовта
в човешките сърца -
а стрелите Амур, безразсъдно разпиля...

 

 


Прераждане

 

За прераждането?
Какво пък да ти кажа?
Но аз поисках да покажа,
че изгубих вяра в любовта.

Вярвам. Да, тя може всичко -
да се прероди, но не във роза,
а във нейните бодли,
с тях душата да раздира
и от тях грозно да боли...

Лошо животът
погубва нашата вяра,
съсипва най-красивите мечти,
лицемерие край нас разтваря,
а душата, търсеща красота, крещи...

 

 


Дъга

 

Слънце грее - дъжд вали,
усмивка топла и сълзи,
запалени сълзите във искри,
събрали небесните бои,
се превръщат във дъга
и прегръщат със надежда света,
а той е нов и удивен сега
и е устремен към небесна синева...


Оня бряг

 

Чуваш ли - там от оня бряг
се носи вой на чакали,
настръхнали мисли в свят
на предателства стари...
Там - в мрака над тръстиките спят
болките в клоните натежали,
клоните на върбите, погледи свели
и там жабите за любов крещят...

Нощ е, мрак - усещане за оня бряг...
Утринта с първите слънчеви лъчи
озарява нов окъпан от росата свят,
нова музика заляна в цвят звучи,
боса в росата нагазвам, в меките треви,
мостове не искам да градя назад,
просто се потапям в хладните води,
в прегръдката им плувам към оня бряг...

 

 


Лудост и болка

 

Лудостта еднакво ни държи,
само ние неизменно се променяме,
всяко начало красиво е без лъжи,
с болката винаги сърцата си опустошаваме...

 

 


Кристални отблясъци

 

Поисках, много силно исках
с любовта си да те вържа,
както аз усещах се 
от твоята любов привързана,
с оная тънка нишка,
доверие наречена.

Свободата, какво е свобода?
В нея има красота,
е, имаш я сега, твоя е, цялата.
Защо тогава не изпускаш
моята ръка,
тя сбогом иска да ти каже.

Любовта е клетка
с тънки кристални стени,
сами си я налагаме
смирено и силно влюбени,
дори не усещаме
как и кога стените вече са счупени.

Счупим ли клетката -
нашият мъничък рай,
изгубили сме любовта си
и вече някой не иска да знай
за свободата си -
аз обаче знам - това не беше моят рай!

 



Тагове:   отблясъци,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. qbylkovcvqt - :)
01.08.2007 00:58
До Болка истинско ;)!

Поздрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: qbylkovcvqt
Категория: Изкуство
Прочетен: 2852613
Постинги: 927
Коментари: 4602
Гласове: 26550
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031