Вълшебство

Вълшебство се ражда под дъгата,
на майстор художник изпод ръката
се редят картини прекрасни,
има в тях облаци сини
и греят лъчи в очите ясни...
Те в ранна утрин палят зората,
те пресушават сълзата
и раждат усмивката, и летят с песента...

Ти си усмивката ми

И усмивката понякога се уморява,
когато тръгнеш, понякога тя се разплаква -
разплакана усмивка, душата остарява...
Понякога, преди да влезеш, бързо ги изтрива
на усмивката сълзите, и усмивката огрява
лицето, очите, дишата -
защото ти си тук, понякога,
и това я разпалва - усмивката...

Недей да мразиш!,

Каза ми един приятел:
Недей да мразиш!
Аз никога и никого не мразя.
От омразата се вледеняваш -
а ти си топлина!
И топлина трябва да даряваш...
Бъди любовта!
Опитай музиката да чуеш.
Радвай се на малките неща,
те карат те щастлив да се усещаш...
Живей с любовта!
Когато аз обичам -
за постоянно е това!

Аз не мога да мразя -
един приятел ми каза.
Да, аз наистина не мога!

Обичай и усмихвай се!
Той самият - рядко усмихва се,
но усмивката върна на моето лице!

Приятелството

Странно цвете е приятелството -
посееш го, поливаш го,
нежно го отглеждаш...

Израсне бурен -
заглушава те,
задушава те...

И когато се отвърнеш
от всичко светло на света,
неочаквано усещаш
протегната приятелска ръка!

И стига ти една усмивка -
много, даже е това,
да се усмихнеш отново на света!

Икона

Не изгасва топлата жарава,
като нестинарка по нея понасям
изстиналата си и изморена вяра,
като икона приятелството пазя...

Когато се усмихне надеждата


Усмивки, усмивки, усмивки -
ухаещи пролетни цветя,
разпръсквам цели китки -
слънчева дошла е пролетта...

Невероятно е колко красива
може да бъде
и всеотдайна - любовта!

***

Разжарени въглени на крастопът
хвърля ми съдбата,
болезнено мислите горят -
не намират посоката...

Добра душа сред жаравата -
глътчица вяра,
приятелска сигурна ръка -
дава ти вселена цяла...

Оранжев е цвета на надеждата,
дъгата - усмивка огряла,
тъгата неусетно повежда те
по следите на лястовица бяла...

Омраза ли

С какво стеляш? - със омразата
и с ледените и куршуми?
Злото - как да го мразиш, него - презряното!?
Глупостта - та тя предизвиква усмивка,
нима с усмивка може да се мрази?!
Болката - тя е постоянна величина -
забрави ли ? - сили за омраза не остават,
само очите с огромна тъга се изпълват...
Самотата - понякога е необходимост -
пътуване към себе си...
Какво ли е нужно да намразиш себе си?...

Търся

Търсиш съвършенство в любовта
само миг - да трае цяла вечност...
търся бялата лястовица във живота,
а дали я има всъщност...

Да беше детелинка с четири листа
сред многото в зелената морава,
намерила я бих, ала лястовица
сред необятността на простора?!...

***

За да съградиш космоса в душата си,
първо трябва да разрушиш всичко
и да изтлееш от хаоса...