Там, в оня другия живот,
ще бъдем, вероятно, непознати...
дали ще ме познаеш ти,
дали не ще се разминем по пътя!?

Искам си тоя живот - тук и сега,
искам си силните волни крила,
искам си песента, която ми обеща
и простора - до теб да летя!

Нека се радваме на това ,което ни предоставя реалността!Трудност,проблеми,но явно не много големи !Такъв е животът пред нас,стига да сме щастливи със близките си в този дори и труден измъчен за нормалните българи свят!

колко е трудно да се научиш да летиш.

Винаги съм се радвала на миговете щастие, които ни дарява животът! Явно всеки трябва да приеме съдбата си - такава, каквато е и когато осмисля живота си с добро, вероятно миговете щастие, макар и кратки, ще са повече...

Поздрав! - децата осмислят живота ни, работата с тях и за тях - също, от опит го знам :)

Ние се раждаме с крила, приятелю!
Просто някои забравят да летят...
предпочитат по земята да пълзят ;),
а понякога достатъчно е
здраво по нея да вървят!