В очите
размечтани кехлибари

Спокойна лудост
тихо се усмихва,
а усмивката -
на чая с аромата...
В очите
размечтани кехлибари,
едно огнище,
чаша червено вино...
Есента си отива...



Сънувай безкарая...

Лее се тиха светлина
от топлата кръгла луна,
притаили дъх звездите
гледат как в полумрака
танцуват прилепите
и като в омагьосана стихия
надсвирват се щурците...

Дълго прехласната стоя
в топлата лятна вечер,
над мене старата лоза
нашепва с лудата си кръв -
изтрий я тази сълза,
налей в сърцето стръв,
до горе чашата - от моята кръв
и сънувай, сънувай безкарая...



Транс

Разпилени сънища
на греещи глухарчета,
заспали слънчица в нощта...

Боси бягащи крака
по разжарена жарава,
транс и магия -
душата на нестинарка
пътува отвъд,
отвъд хоризонта...



Да изчезна

В оня миг, когато
хладни устни небето
откъсва от
топлината на морето...
В оня миг, когато
сияйно - сребриста
се сипва зората...
когато вълната
се отдръпва от прегръдката
на нощта -
тогава се ражда слънцето,
винаги ново!...
И гори като разтопено злато
водата на морето...
В този миг да се потопя,
като морска пяна да се разтворя...




Само за теб

... и със слънцето да се издигна...
Да посипе златен огнен прах
върху крилете ми,
в птица - жар да се превърна,
и със слънцето в кръвта си -
лава огнено червена,
девет земи да обходя,
в десета зенита си да достигна
и да изгрея...
в усмивка,
в надежда,
в копнеж,
в мечта ...


Ехо на отлитащ зов

Топла топлина залива ни,
ала усещам тънката стена,
тънък лед покрива ни -
невидим в своята студенина...

През дима на лютивата цигара,
прозира оня хоризонт -
до него не мога да достигна,
като ехо на отлитащ зов...