Ти си

Ти си живата вода,

единствената глътка,

от която се отдръпват

пръстите студени

на смъртта...

От нейната

хладна прегръдка

пробудена –

жадно се усмихвам на света!

Разковничето ти си,

което живота обръща

и пуска коренчета

дълбоко в сърцето,

парчетата разломени заплита

и връща ми усмивката...

Ти си птичето щастливо,

което неизменно отлита...

Припламнала

в най-тъмната нощ –

ти си искрата!

Която звездите светли пали

и към тях да летя

ми дава крилата!

И носи ми топлина

в тихото на самотата...

Няма те

Не виждаш сълзата,

готова всеки миг

да се претъркулне...

Не виждаш и усмивката,

когато сподавям своя вик,

задъхан от очакване...

Не чуваш съня ми,

не усещаш дъха ми –

разпилявам топлината си...

Среднощно

Обичам те! И те целувам!

Пет думички –

така разсъниха леглото ми,

въглени разжариха във него!

Да раздера жадувам

мрака на самотата ти –

внезапно, като огнена мълния!

Привлечена от струната,

звънтяща на душата ти...

И с жар, и прохлада,

и ураган, и с ласка

във вихъра на пороя

мрачните ти мисли да отмия...

мечтата ти да бъде моя...