***

Какво име носи съдбата,

избира ли ни тя

или сами си я избираме...

Предначертаното ли следваме

или се нуждаем от топлина

и топлината постоянно търсим.

... а тя, топлината, все не достига,

огънят съдбовен се превръща в жар -

угасва, изстива всеки пожар...

Самота сред шум и много хора

Затворени в самотата си

забравяме как се обича,

потънали в дълбокото на самотата

се отдаваме на страховете си...

В болката жестока на самотата

удавяме доброто на сърцата си

и обричаме без обич душите си,

пропускаме студа във сърцата...

***

Защо когато се случват

красиви неща –

тогава най-силно

усещам тъгата...

Защо не мога да се радвам,

защо не смея...

защо треперя,

защо от топлината се отдалечавам...

Толкова е пусто във душата,

заскрежена и невярваща,

заледена и зъзнеща –

в лятната жега...