В моменти, когато съм безбожно сама,
изгубена, угаснала, невярваща...
в душата ми спуска се непрогледна мъгла
по-тъмни от ада са нейните пътища,
по-студени са от люта омраза,
обсебена, на тъмното пристанала и чезнеща,
отивам си с болезненото кърваво на залеза...
Угасват навеки светлите оранжеви изгреви,
умират, уловени и удавени в кървава болка,
лъчите искрящи не греят, примамливи,
а до пепел, изстинала, ме изгарят...
Умирам, както бавно гасне светлината на деня,
разпилявам се на тъмни, тъжни искрици,
губя се в сумрака дрезгав на нощта
и не се намирам в безбродното на тъмнината...
Разтварям се в тъмна нощна музика,
в тихи болезнени, безсилни акорди –
толкова уморени и толкова тихи, притулени...
глухи и упойно, и сладостно скръбни –
приспиват душата и с треви ухайни
и носят забрава ...
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето