Дано се пробудиш някой ден,

дано ме има в този ден,

дано остане време

за трошица щастие...

Обичам те, обичам те, обичам те...

въпреки всичко и всички,

въпреки теб, самия – обичам те!

***

Когато се луташ,

изгубен, ненужен

и отчаяно сам,

когато брод не намираш

в мрака тъжен

и глух, и ням...

Когато случайно я срещнеш –

светлината бяла

и ти се прииска да остнеш там,

а тя, светлината,

се окаже само зрителна измама

и от нея по-студено и болезнено ти става...

Когато изгубиш светлината,

когато надеждата се скрие –

протегни ръце във мрака,

изненадан ще откриеш,

нежността, която там те чака –

топлината ми ще те докосне.

Където и да съм – ще те намеря,

ослепял от светлината,

с когото и да съм – при тебе ще остана...