По молба на колегите си, публикувам декларация, която изразява нашето отношение към безхаберието не само към нас, но и към децата на България. Иска ни се съдържанието и да достигне до повече хора. За съжаление знам и за негативните мнения, но те не ме притесняват. Редно е учителите да се гордеят със себе си и с работата си, а не с половин уста да казват какво работят!

До министър – председателя на Република България
София

До министъра на образованието и науката
София


Д Е К Л А Р А Ц И Я
от учителите и служителите, работещи в ПГЛПИ „ Атанас Буров ” - Горна Оряховица

Уважаеми господин министър – председателю !
Уважаеми господин министър на образованието !

Ние, работещите в ПГЛПИ „ Атанас Буров ” – Горна Оряховица, знаем, че всяка нация се добира до благополучие чрез търпение и страдание, чрез просветлени умове, които грижовно отглежда и съхранява. Знаем го от историята. Завеща ни го и нашият патрон – политикът Буров – за когото формулата на успеха в трудни за България времена, е била „ разумът да стане капитал ”.
Вече четвърти ден ние се питаме: ще стане ли наистина разумът капитал ? Вратите на младото ни, но утвърдило вече авторитета си в Горна Оряховица училище, са затворени. Пуст е дворът без нашите ученици.
Ефективна безсрочна стачка !
Защо ? Как стигнахме до нея ?
Може би въпросът има своя отговор и в него няма изненада нито за Вас, господин министър – председателю, нито за Вас, господин – министър на образованието, нито за нас, стачкуващите.
Има само тъга. Защото първо става дума за пари, които учителите искат, и то не само за себе си, а за системата, която включва: ученици, материална база, съвременни технически средства.
И защото – второ, никого публично не са линчували така, както в момента българските учители – без да са пристъпили клетви, без да са нарушили ЗНП, ППЗНП и ЗУКТС. Българските учители по презумпция са грешници. Към тях власт имащите може да се отнасят пренебрежително. Те са по възрожденски „ незлобиви и всеотдайни ”.
И трето - защото дори Вие, господин Вълчев, в национален ефир оценявате публично стойността ни, като се съмнявате в нашите способности и в първата ни европейска година изпращате мобилни групи да ни обследват.
Горещо Ви молим да не ни разбирате погрешно. Разбира се, че правила трябва да има, контрол – също. Но ако от учителите се очаква да ограмотяват, да просвещават, да карат учениците да проглеждат в науката – и те го
правят – едни съвестно, други – може би не – както всички хора във всички професии – то от Вас, господин министър, и от ведомството, което ръководите, се очаква да сте създали вече правилата, сиреч несъстоялата се реформа в образованието, за която непрекъснато говорите. Очаква се да пазите авторитета на тези, благодарение на които получавате своите заплати.
Някога министри на образованието са били Петко Рачов Славейков и Иван Вазов, чиито имена са записани със златни букви в историята на българското образование и култура. И до днес ги тачим и помним.
С какво ще запомним Вас, господин министър ?
Може би с това, че непрекъснато променяте учебни планове ?
Или с това, че очакваме да дадете справедлив отпор на онези, които приемат за нормално учителят от 01.07.2007 година да получава начална заплата 299 лева, неговият директор – 405 лева, а възнаграждението за един час повече от задължителните за предмета часове да бъде 4 лева срещу 48 дни отпуск в годината. И забележете, говорим за пари, които българският учител все още не е получил.
Стигаме и до най-важното: в своя кабинет ( ако въобще има такъв ), учителят е длъжен да посреща с усмивка, търпеливо по около 25, а може и 30 ученици от 07.30 сутринта до 19.30 вечерта през отредените му 5 – 7 часа всеки ден, да води старателно училищната документация, да проверява писмени работи, да консултира ученици и родители в удобно за тях време, да изчислява и пише дипломи и свидетелства, да участва активно в заседанията на ПС ( Педагогическия съвет ) …
И не може да си позволи нищо друго, освен да стиска зъби, ако има някакъв свой проблем. Учениците са безкомпромисни в очакванията си.
Буров ни завеща търпение, страдание, разум.
До кога ? Кажете ? Не ни противопоставяйте едни на други !
С какво заслужихме Вашия гняв ?
Обяснете ни как ще застанем пред нашите ученици и техните родители след проявените от Ваша страна високомерие, твърдост, нежелание за диалог, унизена чест и достойнство на българския учител ?









27.09.2007 г. От учителите и служителите, работещи в
Горна Оряховица ПГЛПИ „ Атанас Буров ”

Подкрепям стачкуващите учители на сто процента.
Първо професията учител не е никак лесна и носи много отговорности.

според ницше промените са възможни само в резултат на война т.е. с помощта на крайни мерки....дано стачката има резултати

и не се предавайте!
Вас ви предадоха,не правете това сами със себе си.
Поздрави и успех!

Хубаво, че има хора, които проявяват разбиране.
Явно те не са малко, целта е не да се противопоставяме помежду си, а да се подкрепяме и да не позволим да действа принципа - разделяй и владей!
БЛАГОДАРЯ! :)

Продължаваме! Въпреки, че се правят, че не ни забелязват! Въпреки, че е обидно и унизително отношението... и дори и за това!
:)

Дано не се стигне до война, въпреки, че обстановката се изнервя. Нека е само революция ;)

Българският учител трябва да бъде оценен по достойнство!

Дано все пак да се получи адекватна оценка!

Поздрав!

на 1000% ЗА ! И стачкувам, естествено, вече цяла седмица, а мисля да продължа до край, ако ще и да остана без заплата. Това на нищо не прилича - унижение, хули, подигравки, презрение, надсмешки - и за какво? Затова, че искаме една поне малко приличаща на сносна заплата?!! Която в известана степен пак ще дадем за професията си - било за курсове и квалификации, било за материали и помагала, та дори и за единия интернет. Колегите ми също са на това мнение и от другата седмица продължаваме! Благодаря на всички, които ни разбират и подкрепят!!!

Продължаваме и ние. :) Аз лично, не бях много въодушевена, защото всяка година по това време Янка си пише актив - вдига по малко шум на наш гръб. Наистина не очаквах такава масовост и упоритост. Но сега, ако се откажем на този етап - би означавало провал. Мисля - заслужава си да издържим. :)