Виелици в душата ми бушуваха,
глухо пропукваше от студ сърцето,
мислите живота ми опустошаваха -
когато извика усмивка на лицето!

Смях и радост първо разцъфтяха,
като от ласката на първа пролет,
надежди плахи топло прелетяха -
когато разтвори крилете ми за полет!

Жарко лято - огненозадъхано,
любов и грях - стихия лятна,
хладен дъжд - ромоли влюбено,
студен душ - разпиляна морска пяна...

Къде е есента - многцветна,
есента - богата и спокойна,
която ведра благородна
усмивката ми ще съхрани - приветна...