Ръката ми заспива
сгушена във теб...
- Тежи ли ти?
Удобно ли ти е така?
- О, да!
Тежи ми сто кила! -
усмихва се гласът ти,
завити сме във тъмнина...
а ръката ти притиска силно
моята ръка,
ръката ми заспива
в твоята ръка...
и усещам как прелива
в мене топлина...
В ъгъла китарата заспива,
в тишината остава песента,
в очакване заспала е и чантата ми
в тъмнината,
в очакване да се пробуди утринта...
Утре отново ще си ида,
ще очаквам сама на гарата
влакът да ме отведе
и да потъна в тъмнината,
сама да се изгубя в мрака...