Спокойна лудост
тихо се усмихва,
а усмивката -
на чая с аромата...
В очите
размечтани кехлибари,
едно огнище,
чаша червено вино...
Есента си отива...

***

Нека да вали!
Искам да вали!
Дъжд без край!
Свежест и живот,
ароматен плод,
радост и звезди
в удивени молещи очи...
Вървя под дъжда,
влюбена в песента
на капките дъждовни,
всяка летяща в самота
се разлива във водата,
изпива я земята
и от нея се раждат
зелени усмивки...

***

Обичам, обичам дъжда!
Магия за него направих!
И днес, когато навън заваля,
сама под дъжда вървях...
Под ласката му оживях,
при нежното докосване
на мокрите му пръсти,
като жаден цвят разцъфтях
и безпаметна танцувах,
танцувах със дъжда,
мелодия любима чувах
и лудувах, лудувах, лудувах...

***

Изгаряш!
Без да се замислиш!
Топъл дъжд
и лудории,
ласки тръпнещи,
после ще е време за поезия...
Сега живей,
под дъжда на любовта!
Какъв ти грях -
тук има експлозия!
Всяка капчица дъждовна
е дъга на любовта...

***

Топли погледи -
какви очи големи!
Топла грижа -
нежност споделена...
Топли откровения -
каква магия!
Топла нощ -
любовта ни, скри я.
Топъл дъжд -
заваля, отми я...