Лее се тиха светлина
от топлата кръгла луна,
притаили дъх звездите
гледат как в полумрака
танцуват прилепите
и като в омагьосана стихия
надсвирват се щурците...

Дълго прехласната стоя
в топлата лятна вечер,
над мене старата лоза
нашепва с лудата си кръв -
изтрий я тази сълза,
налей в сърцето стръв,
до горе чашата - от моята кръв
и сънувай, сънувай безкарая...

***

Разпилени сънища
на греещи глухарчета,
заспали слънчица в нощта...

Боси бягащи крака
по разжарена жарава,
транс и магия -
душата на нестинарка
пътува отвъд,
отвъд хоризонта...

***

В оня миг, когато
хладни устни небето
откъсва от
топлината на морето...
В оня миг, когато
сияйно - сребриста
се сипва зората...
когато вълната
се отдръпва от прегръдката
на нощта -
тогава се ражда слънцето,
винаги ново!...
И гори като разтопено злато
водата на морето...
В този миг да се потопя,
като морска пяна да се разтворя...

***

... и със слънцето да се издигна...
Да посипе златен огнен прах
върху крилете ми,
в птица - жар да се превърна,
и със слънцето в кръвта си -
лава огнено червена,
девет земи да обходя,
в десета зенита си да достигна
и да изгрея...
в усмивка,
в надежда,
в копнеж,
в мечта ...

***

Как огъня свисти от вятъра -
чуваш ли ?
Това е мисълта ми запалена!
Изгаря ме цяла отвътре,
изпепелява ме...
И пръска горещи искри
разжарени -
високо,
там, където си ти,
високо,
където да те видя
и да спра -
да намеря покой
в непокоя,
на океана спокоен
и неспокоен,
който си ти...
Ти който огъня палиш
у мен,
който да сънувам ме караш,
мен, несънуващата...
и в съня и след него
да въздишам
и да бягам отново
и пак
след мечтите
морско сини,
наситени с кристална музика
и дъхащи на узрели жита...

***

Топла топлина залива ни,
ала усещам тънката стена,
тънък лед покрива ни -
невидим в своята студенина...

През дима на лютивата цигара,
прозира оня хоризонт -
до него не мога да достигна,
като ехо на отлитащ зов...