В тишината подреждат се мислите,
сред тревата лежиш в самота
и със земята се сливаш -
чуваш шепота на нейните недра...

Усещаш нейната сила
как прелива неусетно в кръвта,
как приижда внезапно,
като след порой река...

Тогава наносите бурно отмива
и освободена потича,
и се разлива
в нова, непозната широта...

В тишината подреждат се мислите,
сред тревата лежиш в самота,
над тебе синее просторът със птиците
и се вдигаш, и разперваш към тях крила...