... а може би, дрехата раздрана
е душата,която в цвят облича
всяка болка неразбрана,
която в темпер и масло
уплътнява багрите и сенките
на едно сърце голямо,
побрало в себе си и дъгата,
и цялото тъмно на мрака,
за да нашепне картината,
онази картина, за която
достойно е само на живота
огромното платно...