Тя иска да запее -
музиката носи във душата си.
Прегърни я,
притисни я - до сърцето си,
погали я,
виж я - усмихва се в съня си,
размечтала се е...
разтапя се от ласката ти.
Събуди я - много нежно,
стопли я с обични длани,
накарай я да ти се отдаде -
знаеш как...
Обичай я - тя те обича -
и тя ще запее,
за тебе ще пее,
ще гали душата ти,
ще стопли мислите ти,
радостта ти ще върне
твоята китара...
Любовта ти - истинска ще е.


ТОЙ  Е  ЩАСТЛИВЕЦ

Той докосва невидими струни,
той кара музите свои за мене да пеят,
а музиката -
музиката, тя е негова,
той живота ми да обръща умее,
умее от живота усмивка и мелодия
да прави...

Той сам - не умее да се смее,
душата му е плачеща китара,
глас на цигулки в нощта...
високо светеща звезда,
изгряваща утринна зора...
Той е щастливец,
но не иска да го знае...


НАРИСУВАНА  ПЕСЕН  ОТ  ТЕБ

В съня на струните ражда се картина,
картина, стоплена от твоите пръсти,
картина нарисувана от теб...

- Ще ти подаря каритна, на която,
на която ще има нещо като картина...
Ще я нарисувам за теб.

В съня си струните звънят,
рисуват мелодия нерисувана,
песен рисуват от теб...

***

Странно е как катараш очите да се смеят,
дори след тъжния акорд,
не за мен са лиричните звуци, но пеят
пеят мислите, настроени от теб...
***

Музиката в душата ми
в мажорна е тоналност,
но защо ли, струните
минорни звуци издават...
***

Летя - птица съм,
летя - не на сън,
лесно е - светло небе,
две разтворени ръце,
полет в гореща прегръдка...

Приземяването -
често, болезнено е...

***


Звън на струни от скреж,
ледени кристали ледено ехтят,
камбанки дочуват се,
смеят се сред падащия сняг.

Топли пламъчета пали
луната от звънкия им смях,
звездите са в очите ми заспали,
бавно светлината се пробужда в тях...