Сега е в бяло моята родина -
като в леденото царство
на снежната царкиня...
Искряща до златно картина,
през илюминатора се разкрива
и нещо топло в душата се свива.

Колко белота!
Заспали под снега
топло се усмихват
плодните поля,
дори зеленото на елхите
се е притаило под пухкава яка,
в бяло са реките -
със сребро бреговете им обшити,
бели върховете,
в дебели шуби,
бели и скалите цели...
Бели градовете
и долините бели
със селца в тях притаени
и бели димни клъбца...

Толкова е бяло само във сърцето,
когато се завръщаш у дома...

***

В бяло снегът е притиснал
цветовете пъстри на есента,
в златно сияние се е превърнал,
в ярко грееща белота -
само под лъчите на слънцето...

Царствена е стройната бреза,
бляскава е в снежната си
пухкава яка...
обшита сякаш в злато и сърма,
с панделки от слънчеви лъчи.

Бързи стъпки - снегът хрупти,
толкова преспи - искрящобели,
погледът омаян - заслепен жуми,
там на края - на приказката бяла
нима наистина ме чакаш ти...

aaaaaaa,neeee:)pri misalta za snqg i zima zabravqm vsi4ki toplinki:))))))))))
hubavo opisanie na neliubimiq mi sezon:)
usmivki:)))))

Тази зима е хубава!
Хубаво ще е и лятото :)