Аз съм лятото в лютата зима
много страстни слънца
в синьото на очите ми има -
не устояват на тях
ледовете,
те владеят
ветровете -
южни,
те палят светулките
в нощите теменужни...
прогонват
бурите и дъждовете!

Ела - вземи си топлината им,
за тебе я пазя,
разпали огъня в огнището
от мълниите бляскащи в тях,
аз не топля - аз изгарям,
аз с любовта си изпепелявам...
Ще гориш ли с мен?
Ела - вземи си огъня
и укроти го с хладна длан...

Разтопи ме.Други думи не ми идват вече.

az znaq kakvo sled izgorqlito ostava,
no "da stapq v tazo jarava".
misalta ve4e me izpipelqva...:)

... хладната длан ще се стопли, огънят на любовта е търсещ огън ...

С полъха на южните ветрове
идва и разтапянето дори и
на най-дълбоките и студени снегове... ;)

...жаравата е само за избрани :)

"огънят на любовта е търсещ огън ..."

хареса ми това :), хубава метафора