Твоята съм тъмна страна,
моята светла си ти...
дяволското събудих в кръвта -
мен направи по-добра.

Запалих адските огньове,
пожарът гледам как върлува!
Приюти ме в дом от ледове -
сега не мога да изплувам,

разтопи се стана на море...

Твоята съм тъмна страна,
моята светла си ти...
Тъмна съм нощ над света,
изгрев светъл на хоризонта - ти,

когато ведно гаснат звезди и мечти...

***

...двата бряга на море,
другият е там, зад хоризонта,
светлото начало на утринно небе...
аз съм най-тъмният час на нощта,
и протягам към него невидими ръце...
когато просветлее ми брега,
отишла ще си е и нощта -
само стъпките ми, неотмити от вълна,
ще се мият в утринна роса...

и на незабравата обречени,
никога не ще се досегнат -
двата бряга на море...
***

На деня в прегръдката нежна заспах,
в сънищата ми топло слънце изгря,
как отмина страстният миг не разбрах...
ще бъда отново нощта в тази игра.