Дионис нашепва за лято,
за шумнати лозници
и кехлибара на гроздето,
за росни ресници,
примижали срещу слънцето...
за топла надежда
и за вкуса на пиянството.
За горещи вечери
и червено вино,
разляло омаята в кръвта
и радостта от живота.

***

Гъдел на балончета -
смеещ се фонтан,
смях искрящ
и неусетно завладяващ,
волен смях -
буен водопад - подкупващ,
заливащ и обсебващ,
плиснал се отведнъж,
като шампанско,
освободено от бутилката...
***

Омайна луда нощ е,
омайна и пияна -
дали е влюбена
като тогава още
или
като тиха морска пяна
страста се разпилява
и се събужда изтрезняла... 

И страстта не се е разпиляла, а се е трансформирала в едно по-дълбоко чувство, преминала е в тиха радост и дълбока, и непобедима обич!
Поздрав за стиха! :)))

Ми - просто стих. А дали е така, кой знае - любов :)!?
...изтрезняването, често е болезнено ;)

Обичам този шепот на лято, вино, живот...

О, и аз много го обичам... ;)

Опияняващи стихове! Въздейства ми волния ти смях!
От това имах нужда!
Благодаря за настроението, Ябълков цвят!

Усмивките са като вируси - силно са заразни!
Няма оттърване!

Поздрав!