Циганко, картите хвърли,
в топката кристална погледни!
Кажи ми, циганко, душата ми -
черна котка, виждаш ли?

Виждаш ли я как топлината
търси край камината,
как кротко, уж, мърка -
как сладко се протяга...

Ех, циганко, виждаш ли очите и,
примижалозелени и присвити,
как едва удържат си искрите,
как пука
електричество в черната и козина?

Виждаш ли я, когато падне мрака,
как гръб извива и с опашка
помита привидната си дрямка
и тихо
се изгубва в нощните пространства.

Циганко, душата ми е скитница,
черна котка-невидимка в тъмна нощ...
губи се като черна бродница,
търси посоки насред тъмен кръстопът.

Кажи ми, циганко и не лъжи ме -
какво е нужно на душата ми,
черна котка, изгубваща покоя си,
затворена в тесните пространства...

Нужен е бял котарак. :)
Поздрави за страхотния стих!

Вероятно ;)

Благодаря.

белият котарак ще помогне, но може би

Кажи ми, циганко и не лъжи ме -
какво е нужно на душата ми,
черна котка, изгубваща покоя си,
затворена в тесните пространства...

трябва да ги напусне и да открие свободата.

Странно същество е тя,
мила и гальовна,
нежна и грациозна -
търси в светлинката топлина,
дири за душата си храна...
И усети ли, че е студен дома,
че заключена е и
последната врата...
нова къща си намира,
нова приятелска ръка -
това е тя
нежната любяща котка...
но дали намира
истинската топлина
или си остава самотна,
макар и
открила своята свобода.