Случайно съдбата си срещнах,
събори тя кулите, градени с години,
разпиля часовете така подредени
и хвърли ме в танца толкова луд -
циганка беше - дива, с поглед твърд,
каза и отмина - повя от нея музика,
запя китара найде - аз, съща циганка,
превърнах се във скитница...

със всички ни е така :)
Хубав стих!

п.с. Оправи първата думичка- от бързане е ;)

Благодаря.

да си скитник, понякога.

Кръвта,
преляла от древността,
дива и скитническа -
с неудържимото си любопитство
кипи във вените
и легендите нашепва,
и пътеките проправя
в степите
и под звездите,
търси и намира Плеядите,
по Зорницата се води
да стигне морето,
Черното
и да гони хоризонта,
дето Слънцето
Земята прегръща...