Празнотата боли, тя е рана,
там където е била радостта,
изтръгната е грубо и я няма
и хладно и е в тая пустота.

Питието уж дава забрава,
и раната от него уж погаря,
спокойствие уж дава
поредната цигара...
а мисълта човърка и изгаря...

Празнотата, обаче, неусетно
място отваря - за малка птичка една,
която отначало несмело
започва да пърха с крила.

Трябва и мъничко време
да се превърне в голяма мечта,
и отново простора да приеме
и смело с надежда да литне...
да приеме
и овладее своята луда съдба!

edna me4ta...
nikoga ne e izli6na tq..
osobeno,ako zamesti praznota!
zaparha li,o4akvame i da leti,
i stihove za slan4ev polet pred nas da satvori:)

Не знам дали можеш да си представиш как се почувствах, когато прочетох стиха ти... Не просто ме докосна... Вряза се в съзнанието ми с невероятна сила... и докосна най-фините струни на душата ми... (на завърналата се моя душа)
Благодаря ти за удоволствието, което ми достави със стиха си!

:) това е твоят стих, вярно, за теб го написах :),
но ако не е преживяно чувството, ако... - нямаше да въздейства :)

Смело и кураж! :)))))

Мечтите ни крепят живи :) ,
те ни вдъхват сили
и радост от живота :)

Сърдечно благодаря! Не за първи път твой стих ми вдъхва смелост, кураж и оптимизъм! Истинска пролет си, мила!