Постинг
29.02.2008 18:20 -
Аз отминавам, като пролетта...
Как хубаво говорим си със тебе,
дори и да мълчим -
най-ясно се разбираме,
докосват се душите
изгарят в ново сливане,
играят като светулки във нощта
и отмалели притихват с утринта...
Тревожна сянка трупа облаци
във твоите очи
и странна болка сключва
в безпокойство твоите вежди.
Усмихвам се - аз съм
просто пролетта... идвам
да разтворя с ласка
цвета на твоята усмивка,
в бурен устрем отминавам,
не мога да се удържа,
няма и да спра...
аз зная ти очакваш
даровете тежки на есента...
Как хубаво говорехме си с тебе,
сега разбиращо мълчим,
онемели душите ни копнеят
да бъдат светулки във нощта
и да се слеят - но със Любовта,
която отиде си със утринта...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 26550
Блогрол
1. Блогът с вълшебства
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето
2. Правописен речник
3. Зората
4. С усмивка
5. Малкият принц
6. cefules
7. Виртуални строфи
8. Език свещен на моите деди
9. Яна
10. песен
11. Слънцето
12. saga
13. Rush
14. Тълковен речник
15. PONTIS
16. 100
17. На път
18. Речник на българския език
19. Дейвид Вайс - Възвишено и земно
20. Иван Ефремов, Атинянката Таис
21. Речник, речник...
22. Отвъд фантазията
23. Най-нежната песен
24. Sparotok
25. Djani
26. Rizar
27. слънцето