Ветровете пътища не знаят,
ветровете пътищата с прах покриват,
ветровете своенравни пътечки извиват...

Не ти е нужен път към мен.

Камъните - сам Пер душа им вдъхва,
камъните - също могат да оживяват,
камъните - слънцето ги прави топли...

Не ти е нъжно слънце да ме стоплиш.

Думите - толкова са много.
Думите - толкова истини изместват.
Думите - болка и удовлетворение.

Не говори - в живота си задръж ме.

Вечното търсене на душата, безверието и оправданията, че не сме успяли да намерим себе си, а продължаваме да се носим с вятъра.

Вятърът има много посоки.

Вятърът бива нежен
Вятърът бива топъл
Вятърът бива бурен
Вятърът бива студен
Вятърът е като думите, на те, думите, са в нашата власт и от нас зависи дали ще нараняват или галят.

Като бриза - ту разхлажда,
ту е топъл...
думите, те са магия :)