Какъв беше въпросът дали умът ми идва?
Да видим?
Бързам от работа. Бързам за вкъщи. Мисля си. Дано да съм първа.
Ще си направя силно, горчиво кафе и ще го изпия пред компа.
Действа ми релаксиращо между лудницата на работа и предстоящата в къщи.
Градинката пред блока - някой некадърник пак си е писал актив -
Боже, как ми е изрязал розите!, дори подивелите няма да цъфнат...
да беше събрал навеяните от вятъра боклуци!...
Изкачвам стълбите, вземам ги по две... ох, първа съм!
Котлона, ботушите - да! Кафето е готово.
В коридора се разминавам с щерката, завръща се.
Аз балансирам с препълнената чаша - тя небрежно, вместо здрасти, отмята коси:
- Виж, имам нова обеца!
Дали от кафето ми загорча - преглътнах, замълчах...
Целта - компютърът - беше достигната успешно, първа съм...
Включвам. Отпивам глътка кафе. Хм, още една обеца! Къде ли ще е следващата?
Влиза синчето, то ми е малкото - разочарован е - иска си реда на компа.
Повишава тон. Това е речникът на баща му. Бре, това малкото, дръзко се държи!
Няма да отстъпя, все аз го правя... чакали го приятелчетата да играят оная игра,
дето си размазват мозъците и кървища се леят, дето няма нужда от много думи -
то затова и речникът им беден я! Мъжки времена! Малкото преминава в атака.
Хваща стола и ме изнася от стаята - заякнало е, имало полза от фитнеса...

***

Къде ми е ума? Исках да избягам в нета? Що ли не го направя реалити?
Даже не е нужно да се преобличам, още съм с костюма...
Не казвам нищо. Вземам само дамската си чанта и излизам.
На входната врата се разминавам със съпруга, не давам обяснения -
нали той сам каза - не питай, може да те излъжа...

Качвам се на първия влак. Сядам в купе с непознат. А той - здрасти, ми казва...
Не бил непознат! Колко е малък света! Говорим за толкова много неща!
Крайна гара влакът стига. Подавам ръка за довиждане. Не пуска ръката ми,
не му се тръгва май за към неговия собствен рай... Задържа пристите ми и се усмихва:
- Забелязах, че е в различен цвят всеки нокът, сигурно има причина...

... да, къде ми е умът?

super!!!:)))))))))))))))))))
Iznenadana sam priqtno:))))))!!!!!!!

Стефчо, той е провокаторът! Напипва горещите теми.
Успява да измъкне интересни неща - и аз съм изненадана :)))))))))) от себе си ;)

super!

... и усмивкиииии!

особено с компа. Борбата за него е трудна, затова бягам в Криния и книгите. Напоследък бях забравил колко е хубаво да четеш, сякаш се връщам назад във времето. Тогава нямаше компютри, интернет, онлайн игри. Хвърляш чантата и заминаваш на пътешествие, а уроците, ако остане време.
Поздрав!

И от мен много, много усмивки!!!

Много е готино!

Ама ти разказваш чудесно!Чете се лекичко,на един дъх и с удоволствие :) Много екстри на едно място :) Ще поглеждам за още,да знаеш!

:) Училището е МГ-то.
Няма време да хвърлиш чантата.
Даже с униформата - черна мантичка с бяла якичка.
(Винаги беше прекалено дълга - скъсяваш я,тя след прането, незнайно как - пак се отпуснала! ;) Накрая - голямата шивашка ножица и... край - повече не е в състояние да се отпусне :) )
Та с чантите - по кея, из горите край Кулата - тренировки... после на кино, дискотеки ( Боже! Как ни е стигал денят!)
Вечер в определен час лампата се загася и с една нощна лампа под одеялото ( за да се скрие светлината) - тогава бяха пътешествията в царството на книгите.
А уроците - сънуваш по какво ще те изпитат и ставаш в 4 сутрината да си почетеш, докато слънцето зашари с лъчи по отсрещните блокове...
:) ... ех, славни времена! Ма няма си обаждам всичко;)

Кой знае защо отключваш най-щурите ми мисли и приумици! ;)

Тиии какво? Предизвикваш ли ме ;) :))))))))))))