Дъждовна нощ - вали в душите ни,
изпили с устни до дъно соленото
от чашата кристална на Съдбата…
на пиянството в забравата отдадени
се целуваме като за последно…

Босоноги тичат през локвите душите ни,
пръски топъл дъжд лети на фонтани
и смеят се стъпките на лудостта ни…
не искат и да знаят - до кога - телата ни,
забравили за душите изтерзани…

Нощ първа – и нека е последна!
…с пясъка, бодящ във мислите,
и огъня, изгарящ с пламъка съдбовен
и телата ни - и душите…