Стъпки върху кея на живота -
отвъд океан,
океан от луди желания...
Малка кръчма има там,
люлее се на корабче крилато!
Морски кончета сервират ром,
подаръкът е станиолче златно -
от него можеш пръстенче да свиеш
и в кутийка от кибрит
прилежно да го скриеш,
то ще изпълнява тайни
и скрити желания...
Моряци стари -
фантазьори,
при това непоправими,
хвърлят заровете на живота
и романтиката разиграват на комар,
красива циганка - Съдбата,
у нея е последният зар...
Сега тя пее,
пее старинен романс -
унесен изпушваш си
и последния, най-последния фас...
и поръчваш си,
поръчваш си следваща песен,
танцуваш в захлас,
тоя кей не е тесен,
танцувай!
Съдбата пее за нас.

Пренесе ме на приказно място, ухаещо на съдба! Благодаря ти!

Не знам наистина как точно ухае,
тя съдбата - все си мисля,
че са различни парфюмите,
които си слага... но срещала съм я аз нея :)

... наистина се беше докаросала като циганка.

Ах сърцето, ах - наистина май множко се раздава :)

Да понякога тя, Съдбата пее. Нека се възползваме от добрите и настроения! Все пак нали ни дава избор.