Сама. С име на море -
Марина.
Музика от виртуала -
Неговата музика.
Попита я дали е летяла.
А тя - една голяма усмивка -
аз съм море,
прегръщам хоризонта
и с чайките летя...
Той - музиката -
моят делтаплан е мелодия,
космическа,
прелита между съзвездия
и галактики...
Тя - вземи ме с теб.
Чакай ме - отвърна той -
без уговорки...
Мечтите те не познават
мерки и теглилки -
отдаваш им се
и чакаш
на някой звезден кръстопът
една мелодия
и делтаплана,
с който те летят...