Когато погледна в очите ми -
те всичко, всичко ти казаха,
когато прегърна душата ми -
в миг всички слънца се показаха!

Самотата ми - толкова истинска,
отлетя на чайка върху крилата,
топлината ти - толкова искрена,
толкова много ми липсва!

Думите ти - толкова, толкова
болезнено откровени,
взривиха моето недоумение,
мигом мъглата разпръснаха...

Когато погледнах в очите ти -
те всичко, всичко ми казаха,
когато изстина душата ми,
в миг всички слънца залязоха...

Самотата ти - толкова истинска,
сля се със самотата ми,
топлината ти - толкова искана,
толкова много ми липсва.

Нежно и тъжно!

Евчето отключи музата,
но изживяването си е мое,
хубавите мигове са кратки...

и ги чакаме да се повторят.
Чудесна си!

Мисля си понякога, че и заради такива мигове живеем...