Понякога наяве те сънувам
сред блясъка на деня,
будна в копнежи те сънувам
и не мога да изляза от съня!

Понякога с вкуса на море
нахлуваш в света ми безлунен,
идваш с дъжда,
изведнъж,
без да спре,
и се изливаш във мен като спомен.

Понякога песента ти ме рисува
и оставам дълго в тези цветове,
ставам песен, и картина...
поглъщат ме нереални светове...

Понякога се връщаш в мисълта ми
и ме жаждаш и болиш,
при мен остана душата ти...
а ти нейде без нея се скиташ...

Пожелавам ти да намериш отново душата си - прекрасен стих - струи нежност и копнеж !!!

Привет!

Душата ми - бродница,
луда, полудяла,
литнала далеко -
та се не видяла...