Когато, понякога, дните са нощи
и улавям всички трепети на съня,
и когато липсваш ми още и още,
аз искам непробудно да спя...

Когато, понякога, потъвам
в тъмното на твоите очи
и не мога, не мога да изплувам
от прилива на техните вълни...

Когато, понякога, рисувам
песни и думи, и звуци,
и тишината, когато рисувам,
като прелетни птици

се завръщат с болката
сънищата в моите ресници
и я прегръщам цялата,
защото в нея си ти...

Най-личното нещо е болката. Може би затова е възникнал израза: "Чуждата болка не боли!"
Изстрадано, изживяно и споделено на белия лист...
Хубава вечер!

На теб по-хубава!

истински стих. Благодаря ти!:))

И аз благодаря за оценката :)

Поздрав!