Липите...
навсякъде са -
по улиците вървят с мен,
в утрото
се изливат в кафето
и устните ми целуват.
Влизат в стаите,
нахлуват
през прозорците,
изпълват въздуха
със себе си.
Заплитат се в ресниците,
гъделичкат носа,
усмихват,
правят чудеса -
вплитат се в косите,
спускат се
по къдриците
немирните
и се промъкват под дрехите,
прегръщат ме
и кожата ми жадно ги изпива.
Обсебват ме,
влудяват ме,
превръщат ме
в липов аромат...

се чувствам с липите...:)
Много, много хубаво стихотворение!!!:)
Долавям аромата....:)

Обичам това време на годината!