Ах, юни! Да!

Той в детството ме връща,
в най-щурата от щурите игра,
която може да ме превръща
в най-желаните от мен неща.

След дъжд да връзвам люлка
на най-пъстроцветната дъга
и от нея като мъничка светулка
да светкам и мигам над света!

После като врабците със крила
да пърхам и да се къпя във праха
и да вдигам до Бога гюрултия
за най-вкусната препечена троха!

И в локвите топли след дъжда
дете да съм и да бягам
с най-лудите и палави деца,
а сетне пръстче да топна във меда...

Ееех, юни! Да!

Запази детето в себе си !!!

... с детското, направо останах без думи, толкова силно ми въздейства стихчето ти и ме върна в най=прекрасните ми години :))

Ех,юни! Да!
С най-пъстрата гълчава!
Със морски бриз
и пърхащи крила!
Със песен на щурче
във спяща стая!
С летящи плитки
с панделки във тях!

Хубав спомен,като бягство от проблемите -за малко,колкото да си поемем дъх...
Поздрав!

На детето у мен не му се иска да порасне ... :)

... дааа, детското не ще да скъса връзката си с мен ... :)

:) ;)

Плитките и панделките в тях,
и пера, и лъковете със стрелите,
колко викове и колко смях
на индианци и апаши във игрите!...

Намазани на войната със боите
и... със малко прах...
до късно огласяме улиците -
а... после пердах...

До следващият ден,
слънчев
или дъждовен,
но винаги неповторим!

Лошо ли е толкова това
Че детските мечти
В себе си запазих
Че виждам светлината на деня
И я посрещам с радостна усмивка