В ъгъла, зад печката стара,
обажда се малък певец -
щурче черно там се е свряло
и щурка с пресипнал гласец...

На малкото прозорче на вратата,
кацнали са две светулки
и те дирят на стаичката топлината,
и светят върху стъклото на пресекулки...

Студена е и е дъждовна вечерта,
всяка душица търси светлинка
и стряха да се прислони от самотата,
на столчето до мен мърка котарака...

Идилия ли - нещо липсва в нея,
но с утрото ще си отиде мрака,
ще разтворя прозореца и ще залея
със слънцето, душата си, която
помръзнала го чака...

Дочух песента на щурчето ,
светулките в мрака видях ,
и сладкото мъркащо коте ,
погалих със моята длан ...

Искри от козината му прехвърчат,
мърка, примижал преде,
но мустаците му нервно мърдат -
папагалът се е скрил зад старото перде...

- бягство от самотата...очакване ...на топлина и споделеност...

Прекрасен стих!
Знеш , че моята слабост са светулките :)
Дано винаги има топлинка и светлинка за теб , мила :)

:) наистина, много точно си усетила настроението на стиха ...

Шепа светулки по теб се разпиля,
светещо светулково момиче
мрака в гората на тъгата разпиля
и сред аромата на билки и цветя
от усмивката и слънцето изгря!

Живота е то
Животворен огън, разпален от Ерил
По силно от мрака е то
И в него живее надежда

...слънцето - аз съм,
усмивка - проблясък във мрака,
изгрев - искрящо море...
ново начало...