На раздяла -
не искам дори да те целуна,
да се обърна не искам...
Да говорим?
За какво?
Толкова думи излишни,
парещи,
болящи,
грозни,
съскащи
и лицемерни...
В душата пусто -
свири болката на флейта
и болят очите,
сухи,
неможещи вече да плачат...

На раздяла -
захлопвам безшумно вратите
на времето,
безвъзвратно отминало.
Искам,
аз силно искам
назад да не поглеждам...

невероятна си, стиха е чудесен. Раздялата по този начин - позната ми е.
Поздрав!

Аз тръгвам, ти свиваш рамене...
Уверен си , че ще се върна ...Не !
Ти всичко ми отне -
отне ми силата да се обърна ...

Раздялата - как искам да я изкрещя,
вихърът и грозен да отмине,
да я преболя...
за нови срещи
душата си да разтворя...

Тръгвам
и се връщам отново -
не съм аз това,
аз си отидох,
няма ме...
сянка съм
и съм пустота,
една усмивка,
изпразнена,
една горчивина...

vinagi i nazad za mig poglejdame...
tajen stih,no ........v momenta mi pasva....

Назад...
назад слънцето е на заник
и кърваво е небето,
а облаците - тежки.
Назад -
кърви сърцето
и мислите потръпващо - жежки.
Назад -
гасне светлината,
за да очаква
лицето кръгло на луната,
и румените бузи на зората...