Колко тъничка е нишката,
нишка от паяжинка сребърна,
на която се люлее
и размахва крачета,
и с глас се смее,
къдрици 
слънчеви пилее
и като палаво дете 
лудее... 

щастието

Очите му - от небето по-сини,
усмивката му - слънчице ясно,
бяга напред, 
а после обратно
и се смее, смее...

щастието

Толкова тъничка е нишката - 
и с колене обелени
пълни в очите сълзи...

Приказна си !!!

Де да можех приказка да си измисля ... и да заживея в нея ;)

Въздишам си аз тук! :-)

Ааа, можеш, можеш!

Щастието е мимолетно -
като пъстра пеперуда,
аха да го уловиш
и... излетяло... :)

си описала щастието :))
поздрави , винаги си толкова прекрасна !

...прекрасно е, че се получава стих, дори когато музите са си отишли ...

Поздрав!

нежно, изящно и мило си описала Щастието...:)
С вещина, като вълшебница, даряваща Щастливост...:)
Щастлив ден:)

Твоето щастие е очарователно!
Желая ти съвсем скоро и за много-много дълго точно то да си върже люлка в душата ти!

Щастието е мимолетно, отлита бързо като детството.

Щастието се залюлява на невидима люлка,
докато го усетиш - вече го няма,
оставя очакването след себе си и надеждата...
да се повтори отново :)