С мен си и нежен е гласът ти,
разтваряш сърцето си пред мен
( в очите ти е тя).
Търсиш в мен спасение,
споделяш нежността
(аз съм невидимата фея),
за тебе правя чудеса
и нуждая се от теб...
(разбита самота).
Ти си моето спасение
и вълнение за мен си ти
(нищо, че илюзиите ми разби).

Оставам с теб, при теб,
във теб...
(невидима и тиха),
оставям своето присъствие
като пламъче на минзухар,
като жужене на пчела...
като музика във тъмнината,
оставям ти надежда и топлина.

остава любовта
топлеща ни във студа
радваща ни във тъга...:)

при някого остава,
при други отминава,
понякога се спотаява
и сгрява, сгрява...

като профила ти !Страшно си върви със стиха даже виждам и пчелата край разцъфналата клонка !Чувствам и топлината и усещам надеждата.......
Благодаря ти !

Пчела във чашката на минзухар -
пърхащо щастие, златна красота,
усмивка и шега на пролетта...
пламъче, носещо топлина.

е трябвало да оставаш?