Намерих те - когато изгубила се бях,
намерих те - когато чезнех във мъглата,
усмихна ме - намерила те бях,
измъкна ме - поисках да живея в светлината!

И много е да можеш да се усмихваш,
и всичко е да живееш с отворено сърце,
бъди далече, крий се, затваряй се
зад зидове, стени - покривай се във тишина...

Аз няма да те търся - ти си в мене,
аз ще изчезна, ще се изгубя...
ще живея във мига и за него ще живея,
когато очи отвориш - аз ще съм при тебе.

"Аз няма да те търся - ти си в мене,
...
ще живея във мига и за него ще живея"

Казала си всичко, Ябълковцвят! Няма какво да се добави...
Прекрасен стих!!! И чувствен, и мъдър, и силно въздействащ! :)))

невероятно усещане за пълнота! поздравление и лято в сърцето ти!

Никога не е казано всичко :)
Винаги остава нещо недоизказано,
нещо недосънувано, нещо скрито,
ако щеш ... ;)

:) да пълнота и ...
копнеж по невъзможото...

Поздрав!