Голям коняк - да преглътна,
спомена да преглътна...
И още коняк... и още...

Слънчева гара, спокйно море,
ласкаво и мамещо безвремие.
Чашка горчиво двойно кафе
и купчина врабчета, спорещи за нещо.
Мирис на слънце и пясък горещ,
хоризонт теглещ към бягство...

Моски бриз косите плете,
вълна след вълната - 
синьо спокойствие тъче
и очакването на играта...
крясък на чайка 
донася тръпката.

Дълга нощ, много дълга,
непознати хора... безвремие,
дълго говорим, много дълго,
музика, музика... безлуние
и шум на море,
и боси песъчинки - безсъние.

Изгряващо слънце,
прилив на китари,
звънтящи струни
и мисли звънтящи,
слънчев лъч земята опари
и изгубени дрехи на плажа...

Голям коняк - да преглътна,
спомена да преглътна...
И още коняк... и още...
забравено бягство,
а няма завръщане...