Не помръдват зелените мисли на дърветата,
сънно задрямали в лятната жега,
не трепва ни листче, само в просъница
отронват гореща въздишка старите дънери
и става още по-душно от техните сънища.

Сънуват в жаждата си вятъра
и облаците пълни с живата вода,
сънуват ласката бленувана
и хладните целувки на дъжда...

Дъждът - любимо време,
песен върху ромолящите листа,
боси под старите кестени
събираме усмивките на дъжда
и се къпем в отразената му светлина.

Той от нас ще вземе,
ще отмие,
самотното
мастилено лилаво на нощта...

vmakva6 nadejda sas stiha.....
otdavna ne si me ponasqla nanqkade s dumite si,poradi nevazmojnostta mi da si naviram nosleto v neta,no 6tom te pomnq zna4i si ostavila sleda)))))))

...и благодаря. То и аз се поизгубих в лятната мараня ;) ...