Защото заспивам и събуждам се с теб,
защото живея и още дишам чрез теб,
мислите ми с мислите ти са във полет,
в ябълките се оглеждаш, грее вечна пролет...

Защото разпиля се магията
и защото болката се възцари,
но усещам как изпълваш
живота и цялата ми същност ти...

Защото се превърнах в звънтяща струна,
защото ме погълна мълчанието страшно,
защото, ако Съдбата беше друго отредила -
нямаше радостта ми да е на онова място прашно...