Ръцете ми - толкова, толкова сега са студени,
изстинаха, когато в лед превърна сърцето си...
и са безнадеждно отпуснати, като покосени.

Очите ми - те са кладенци сега пресъхнали,
изпи ги болката, неотменната, горещата...
и няма радост в тях, болят посърнали.

Косите ми - не са сега моите коси,
които със слънцето се заиграват...
чудо боите правят от белите коси.

Устните ми - как сега не ги чуваш!?
отдавна забравиха тези думи - Обичам те.
...откакто целувайки мен, не моите устни целуваш.

Сърцето ми - няма го, празно е сега и пусто,
бие глухо... и заглъхва самотно...
умори се да крещи, да кърви... напусто.

Казваш - Прости!
Прощавам.
... а можеш ли белега от счупеното да заличиш...
можеш ли болката да заглушиш...
от пепелта, можеш ли, пламък да запалиш...
можеш ли да върнеш младостта ми?!

Казваш - Обичам те!

Обичаш ли - не нараняваш.

Нищо, нищичко сега, вече не е същото...

препоръчвам боя за коса Beauty номер 20 за всички нуждаещи се... :)))))

...тенкс, фризьорът ми е добър, разбира си от работата :)))

Понякога всички едно и също си мислим ,но поетите го казват на глас..............
ОБИЧАШ ЛИ -НЕ НАРАНЯВАШ

...да, когато е истинска обичта,
сили нямаш да нараниш.
По скоро у теб живее готовността
да жертваш всичко ценно за обичания,
при това - без да се замисляш :)