Не вярвам на твоите думи,
а нищо не си ми и обещавал.
Просто -
усмихваш ме и пак ме усмихваш,
смъкваш всички тежести от мен,
грееш като надежда в душата ми,
без самият да си огън и слънце.
Като биле лечебно незнайно си
за подлютените рани у мен,
не искам да знам дали грешка си,
да мисля не искам за болката у мен.

Неизбежен е пожарът -
с огъня шега не бива.

Аз съм огънят.