Целуваш ме в лудо пиянство,
искаш до капчица да ме изпиеш
и в дивата си жажда оставаш,
очи притворил забравяш...
Искаш всичко и всичко взимаш,
от топлината си ми даваш,
от душата ми своя огън палиш
и до прашинка ме изпепеляваш...
...за да се изгубя в ръцете ти,
да се притуля в съня ти,
отмаляла в теб да притихна...
докато ме сътвориш отново.

след вишните
и ябълки цъфтят
любовта е вечно жива

Разпиляни цветове на пролетта,
лятото като песъчинки в раковина
в загоряла длан събра
и целуна ги с дъха
на слънце и бриз, и вълна.
Превърна ги в плодове на любовта,
за да изпие нектара
и да отмине... към есента...

Това е много хубаво!
Докосва

Мисълта - усещане за спомена,
реалността, неизпълнена с хармония,
копнежът - блян по изгрева,
избухнал, взривил се, сакаш за първи път,
и разцъфтял,
и оживял
там някъде
дълбоко,
от където може да докосва...